Мери Хигинс Кларк
Черни рози (61)

61.

Събитията около сделката, която предвиждаше по-лека присъда, ако свидетелства в полза на обвинението, не се развиваха добре за Барни Хаскъл, В седем часа сутринта той се срещна с адвоката Марк Йънг в представителната му кантора в Съмит, която се намираше на около половин час разстояние от съда в центъра на Нюарк, но сякаш беше в друг свят.

Йънг, главният адвокат на защитата ми, е почти на същата възраст като мен, петдесет и пет годишен, но приликата свършва дотук, каза си навъсено Барни. Йънг беше елегантен дори в този ранен час. Носеше костюм с едва забележимо райе, който му стоеше идеално. Барни обаче знаеше, че когато свали сакото, внушителните рамене изчезват. Неотдавна „Стар Леджър“ помести статия за известния правист, в която присъстваше и фактът, че се облича с костюми, които струват по хиляда долара.

Барни си купуваше готови костюми. Джими Уийкс никога не му плащаше така, че да си позволи нещо повече. А сега му предстоеше да прекара години в затвора, ако го осъдеха заедно с него. До момента агентите на ФБР се държаха доста нападателно. Проявяваха склонност да обсъдят варианта за по-лека, но не и за оправдателна присъда, ако свидетелстваше срещу Джими. Бяха уверени, че ще съумеят да обвинят Уийкс в укриване на доходи и без Барни.

Може би, но не е сигурно, мислеше си Барни. Предполагаше, че блъфират. Адвокатите на Джими вече няколко пъти го отърваваха. Кинълен и Бартлет бяха добри и винаги успяваха да го измъкнат невредим от разследванията.

Сега обаче, ако съдеше по встъпителната реч на прокурора, ФБР разполагаше със солидни доказателства. И все пак не беше изключено Джими да извади още някой заек от шапката си.

Барни прокара длан върху пълната си буза. Знаеше, че прилича на невзрачен банков чиновник — нещо, което винаги му помагаше. Хората не го забелязваха или просто не го помнеха. Дори приближените на Уийкс не му обръщаха голямо внимание. Приемаха го като момче за всичко. Никой не си даваше сметка, че именно той превръща укритите от данъчните власти пари в инвестиции и се грижи за банковите му сметки в целия свят.

— Можем да поискаме да те освободят поради факта, че си се явил като свидетел на обвинението — обясняваше му Йънг, — но чак след като излежиш петгодишна присъда.

— Твърде много е — изпъшка Барни.

— Намекваш, че си в състояние да натопиш Джими за убийство — продължи Йънг, докато изследваше отчупения край на нокътя на палеца си. — Барни, аз използвах докрай тази възможност, за да го шантажирам. Или го кажи открито, или си затвори устата. ФБР с удоволствие би приписало убийство на Уийкс. По този начин повече няма да им се налага да се занимават с него. Ако остане в затвора до края на живота си, организацията му вероятно ще се разпадне. Ето към какво всъщност се стремят агентите на ФБР.

— Нищо не ми пречи да го натопя. Но те ще трябва да го докажат. Вярно ли е, че федералният прокурор по това дело щял да се яви като конкурент на Франк Грийн за губернаторския пост?

— Защо не, ако кандидатурите и на двамата бъдат издигнати от партиите им — отбеляза Йънг и посегна към пилата за нокти в чекмеджето на бюрото си. — Барни, боя се, че е време да спреш да говориш със заобикалки. По-добре е да ми се довериш и да престанеш с намеците. В противен случай няма да мога да ти помогна да направиш разумен избор.

Пълното лице на Барни веднага се намръщи. После челото му се отпусна и той заяви:

— Слушай тогава. Спомняш ли си „убийството с черните рози“ — онази сексапилна млада жена, която намериха мъртва с разпръснати върху цялото й тяло черни рози? Беше преди десет години, но Франк Грийн си създаде име с този процес.

Йънг кимна.

— Не съм забравил. Осъдиха съпруга й. Всъщност делото не беше нищо особено, но стана много популярно и вестниците спечелиха доста пари от него. — Адвокатът присви очи. — И какво? Да не би да искаш да кажеш, че Уийкс е бил свързан с убийството?

— Спомняш ли си, че съпругът отрече да е поднасял рози на жена си? — Йънг отново кимна и Барни продължи: — Джими Уийкс изпрати тези рози на Сузан Риърдън. Сигурен съм, понеже аз ги занесох в къщата в шест без двайсет същата вечер, когато тя умря. В букета имаше картичка, надписана лично от Джими. Ще ти покажа какво съдържаше тя. Дай ми някакъв лист.

Йънг му подаде настолния си бележник. Барни извади писалка и след малко му го върна.

— Джими наричаше Сузан „любима“ — обясни той. — Вечерта си бяха определили среща. Попълни картичката така.

Йънг изучава страницата известно време. На нея бяха нахвърляни девет ноти в гама до мажор. Под тях стояха думите: „Обичам те.“ Беше подписана със съкращението „Дж.“.

Йънг изтананика нотите и погледна Барни.

— Началото на песента „Нека те наричам любима“ — каза той.

— Да. И останалата част от първия стих: „Обичам те.“

— Къде е тази картичка?

— Това е въпросът. Никой не спомена, че е била в къщата, когато бе открит трупът. А розите бяха разпръснати върху него. Аз само ги занесох и си тръгнах. После заминах за Пенсилвания, където трябваше да свърша някаква работа на Джими. След време чух разни истории. Джими беше луд по Сузан и се вбесяваше, понеже тя непрекъснато флиртуваше с други мъже. Преди да й изпрати цветята, й беше дал ултиматум да се разведе и да престане с любовните си авантюри.

— И каква беше реакцията й?

— О, тя нямаше нищо против Джими да я ревнува. Изглежда, й доставяше удоволствие. Един от нашите хора се опитал да я предупреди, че Джими е опасен, но тя се изсмяла. Предполагам, че онази нощ е прекалила. Разпръснатите рози върху трупа й са нещо, което е съвсем в стила на Джими.

— А картичката липсваше?

Барни сви рамене.

— На процеса никой не спомена нищо за нея. На мен ми беше наредено да си държа устата затворена. Знам със сигурност, че е накарала Джими да я чака дълго или пък не е отишла на срещата. По думите на момчетата Джими не се сдържал и заявил, че ще я убие. Известно ти е какъв е характерът му. И още нещо. Джими й беше купил няколко скъпи бижута. Казвам го, защото лично аз платих за тях и пазех касовите бележки. На процеса дълго се обсъжда въпросът за някакви бижута. Съпругът на Сузан твърдеше, че не й ги е подарил. Бащата обаче се закле, че са от него.

Йънг откъсна листа, сгъна го и го пъхна във външния джоб на сакото си.

— Барни, чака те чудесен нов живот в Охайо. Вероятно осъзнаваш, че вече предостави възможност на федералния прокурор не само да обвини Джими в убийство, но и да отстрани конкурента си Франк Грийн, понеже е осъдил невинен човек.

Усмихнаха се един на друг през бюрото.

— Предай им, че не желая да живея в Охайо — пошегува се Барни.

Излязоха заедно от кабинета на Йънг и се отправиха към асансьорите. Когато един от тях спря на етажа, Барни веднага усети, че нещо не е наред. Кабината не беше осветена. Инстинктивно се обърна и побягна.

Беше обаче твърде късно. Умря на място, секунди преди първият куршум да разкъса ревера на скъпия костюм на Марк Йънг.