Мери Хигинс Кларк
Черни рози (51)

51.

В четвъртък сутринта Кейт Карпентър пристигна на работа в девет без петнайсет. В графика им не бяха предвидени никакви манипулации, а първият пациент беше записан за преглед чак в десет часа, ето защо д-р Смит още го нямаше.

Регистраторката си беше на мястото, а изражението на лицето й бе тревожно.

— Кейт, Барбара Томпкинс иска да й позвъниш. Настоява доктор Смит да не узнае за разговора. Твърди, че е важно.

— Нали не е свързано с операцията? — притеснено попита Кейт. — Оттогава измина повече от година.

— Не спомена нищо за нея. Обясних й, че ще се появиш всеки момент. Вкъщи е и чака да й се обадиш.

Без да си свали палтото, Кейт влезе в малкия кабинет на счетоводителя, затвори вратата и избра номера на Барбара Томпкинс.

Слушаше с нарастващо озадачение разказа на Барбара, която беше сигурна, че д-р Смит я преследва.

— Не знам какво да направя — изрече накрая жената. — Известно ви е колко съм му задължена, мисис Карпентър. Но започвам да се страхувам.

— Никога ли не ви е спирал, за да ви заговори?

— Не.

— Тогава нека да помисля и да се посъветвам с някои хора. Моля ви да не обсъждате въпроса с никого. Доктор Смит се радва на отлична репутация. Би било ужасно, ако някой я разруши.

— Никога не бих могла да му се отблагодаря — тихо изрече Барбара Томпкинс. — Дано скоро ми се обадите.