Мери Хигинс Кларк
Черни рози (69)

69.

В петък вечер Джеф Дорсо отиде да вечеря у родителите си в Есекс Фелс. Посещението му беше наложително. Най-неочаквано сестра му Мариан, съпругът й Дон и двегодишните им близнаци бяха пристигнали в Бостън за почивните дни. Майка му моментално се опита да събере четирите си деца, съпрузите им и техните потомци, за да посрещнат гостите. Това беше възможно само в петък, следователно Джеф трябваше да се съгласи.

— Ще промениш плановете си, нали, Джеф? — попита майка му, като едновременно се молеше и заповядваше.

Джеф нямаше никакви планове, но за да се застрахова за някоя бъдеща подобна покана, която може би нямаше да е в състояние да приеме, й отвърна:

— Не съм сигурен, мамо. Ще трябва да отложа нещо, но…

Веднага съжали, че е избрал тази тактика. Долови любопитството в тона на майка си, която го прекъсна:

— О, значи имаш среща, Джеф! Запознал си се с някоя приятна жена? Не я отменяй. Доведи приятелката си у дома. Ще ми бъде приятно да ми я представиш.

Джеф изпъшка:

— Шегувам се, мамо. Нямам среща. Ще дойда към шест.

— Добре, скъпи.

Разбра, че настроението на майка му се помрачи. Беше разочарована от факта, че синът й отново няма да бъде у тях с жена, която може да й стане снаха.

След като затвори телефона, Джеф призна пред себе си, че се изкушава да предложи на Кери и Робин да отидат заедно на вечеря в дома на родителите му. Детето навярно щеше да подскочи от радост.

Изведнъж се притесни, понеже си даде сметка, че през деня няколко пъти си помисли колко много майка му ще хареса Кери.

В шест часа Джеф пристигна с колата пред огромната красива къща в стил „Тюдор“, която родителите му бяха купили преди двайсет и седем години за една десета от сегашната й цена. Докато растяхме, беше идеална, каза си той. И сега е много подходяща за внуците. Паркира пред старата постройка, където в момента се бе настанила най-малката му, все още неомъжена сестра. Всички се бяха редували да я използват след завършването на висшето си образование. Той живееше в нея, когато учеше право в Колумбийския университет, а после в продължение на още две години.

Тук е прекрасно, разсъждаваше той, като вдишваше студения ноемврийски въздух и предвкусваше топлината на уютната къща, грейнала в светлина. Умът му отново се насочи към Кери. Имам късмет, понеже не съм единствено дете. Радвам се, че татко не почина, докато следвах, и мама не се омъжи повторно и не се премести да живее на хиляди километри оттук. Сигурно не й е било лесно на Кери.

Днес трябваше да й се обадя, помисли си Джеф. Защо не го направих? Знам, че не обича да я закрилят, но от друга страна, няма с кого да сподели тревогите си. Не може да опази Робин, така както неговото семейство би опазило някое от децата, ако е в опасност.

Мина по пътеката и от входа потъна в приятната атмосфера, която се създаваше винаги когато се събираха трите поколения Дорсо.

След прочувствените поздрави към бостънския клон на фамилията и небрежното „здравейте“ към онези, с които се виждаше редовно, Джеф успя да се скрие в кабинета с баща си.

Пълно с правна литература и екземпляри от първи издания с автографи от авторите, помещението беше недостъпно за внуците, които ровеха навсякъде. Едуард Дорсо сипа уиски за сина си и за себе си. Седемдесетгодишен, той беше пенсиониран адвокат, чиято специалност бе търговско и корпоративно право, и навремето сред клиентите му бяха няколко от петстотинте най-преуспяващи компании според класацията на „Форчън“.

Едуард познаваше и харесваше Марк Йънг и гореше от нетърпение да научи неофициалната информация за убийството му. Надяваше се, че синът му е чул нещо в съда.

— Не мога да ти кажа много, татко — започна Джеф. — Трудно е да се приеме като съвпадение фактът, че един или няколко крадци са обрали и убили Йънг, точно когато другата жертва, Хаскъл, възнамеряваше да свидетелства срещу Джими Уийкс, за да получи по-лека присъда.

— Съгласен съм. Във връзка с това искам да споделя с теб, че днес обядвах в Трентън със Съмнър Френч. Изскочи нещо, което навярно ще ти се стори интересно. Преди десет години един от служителите в плановата комисия във Филаделфия е издал поверителна информация на Уийкс за новата магистрала, която е щяла да се строи между Фили и Ланкастър. Уийкс изкупил ценни имоти и спечелил огромни суми, като ги продал на предприемачите, когато проектът бил обявен официално.

— Нищо ново под слънцето — отбеляза Джеф. — Винаги са се давали подкупи и полицията не е успявала да се справи, защото по принцип е трудно да се докаже.

— Неслучайно ти съобщавам този факт. Предполагам, че Уийкс се е сдобил с парцелите на безценица, понеже човекът, който ги е предлагал, отчаяно се е нуждаел от пари.

— Да не би да е някой, когото познавам?

— Любимият ти клиент, Скип Риърдън.

Джеф сви рамене.

— Движим се в един и същи омагьосан кръг, татко. Това е просто още един начин, по който Скип е бил закопан. Спомням си, Том Фаръл спомена, че е ликвидирал всичко, за да си осигури средства за защитата. По документи финансовото му положение е било стабилно, но е имал доста земя, взета със заеми, голяма ипотека за луксозната къща и съпруга, която е смятала, че е омъжена за цар Мидас. Ако не беше попаднал в затвора, сега Скип щеше да е богат, понеже беше добър бизнесмен. Аз обаче мисля, че е продал парцелите на пазарна цена.

— Не съвсем, след като купувачът е разполагал с поверителна информация — саркастично заяви баща му. — Според един от слуховете Хаскъл, който още тогава е бил главен счетоводител при Джими Уийкс, също е знаел за сделката. Подобна информация някога може да бъде полезна.

Преди Джеф да успее да изкоментира, хор от гласове пред вратата на кабинета извика:

— Дядо, вуйчо Джеф, вечерята е готова.

— И накрая призовката кацна — заяви Едуард Дорсо, докато се изправяше и се протягаше.

— Върви, татко. Аз ще дойда след малко. Искам да проверя дали има оставени някакви съобщения на телефонния ми секретар.

Когато чу дрезгавия глас на Кери, Джеф притисна слушалката до ухото си.

Наистина ли Кери настояваше отново да отиде в затвора, за да се види със Скип? И то заедно с майка му и с Бет Тейлър?

Сграбчвайки Джъстин, племенника си, когото бяха изпратили да го повика, Джеф изтича до столовата. Майка му чакаше с нетърпение да седнат всички, за да бъде прочетена молитвата.

След като баща му свърши с благословията, майка му добави:

— Толкова сме доволни, че Мариан, Дон и близнаците са при нас.

— Мамо, говориш така, сякаш живеем на Северния полюс — възнегодува Мариан и намигна на Джеф. — Бостън е на около три часа и половина път оттук.

— Ако зависеше от майка ти, щеше да построи кооперация, в която да събере всички — отбеляза баща му със закачлива усмивка. — За да бъдете под зоркото й око.

— Може и да ми се подиграваш — отвърна майка му, — но обичам да гледам семейството си събрано на едно място. Прекрасно е, че трите ми дъщери се омъжиха, а Вики си има приятел. Кевин е толкова мил. — Джеф я наблюдаваше, докато се усмихваше щастливо на сестра му и на Кевин. — Ех, ако и единственият ми син си намери подходящо момиче…

Джеф направи гримаса, после и той се усмихна. Помисли си, че когато не му опяваше, майка му беше много интересна жена, която двайсет години бе преподавала стара английска литература в университета Дру. Всъщност го бяха кръстили Джефри, понеже тя обожаваше Чосър.

Докато сервираха различните блюда, Джеф се измъкна, върна се в кабинета и позвъни на Кери. Развълнува се, когато осъзна, че тя се зарадва на обаждането му.

— Кери, можеш ли да дойдеш утре при Скип? Сигурен съм, че майка му и Бет ще отложат всякакви ангажименти и ще бъдат там.

— Иска ми се, но не знам дали ще успея. Опасно е да оставям Робин при Каси. Децата непрекъснато са навън, а къщата е на ъгъла, на съвсем открито място.

Джеф разбра, че всъщност е намерил решение, чак когато започна да й обяснява:

— Имам идея. Ще ви взема и ще оставим Робин при нашите, докато отидем до затвора. Сестра ми е пристигнала от Бостън със съпруга си и децата. По този повод и другите внуци ще бъдат тук. Робин ще има приятна компания. Ако това не ти е достатъчно, за да си спокойна, зет ми е капитан в полицията на Масачузетс. Повярвай ми, дъщеря ти ще бъде в сигурни ръце.