Мери Хигинс Кларк
Черни рози (48)

48.

В неделя и във вторник, когато се обади по телефона на сина си, Дидри Риърдън усети отчаянието в гласа му. Ето защо реши да измине с автобус, влак, а после отново с автобус дългото разстояние до затвора в Трентън и да го види.

Дидри Риърдън беше дребна жена, от която Скип бе наследил червената си коса, сините очи и келтските черти. Възрастта й личеше — скоро щеше да навърши седемдесет години. Слабото й тяло изглеждаше крехко, а походката й вече не беше толкова енергична. Влошеното й здравословно състояние я бе принудило да напусне работата си като продавачка в голям универсален магазин и сега си допълваше пенсията, като помагаше при воденето на документацията в общината.

Парите, които беше спестила, докато на Скип му вървеше бизнесът и се отнасяше толкова щедро с нея, бяха свършили, повечето изхарчени за разноски по делото и безрезултатни обжалвания.

Пристигна в затвора към три часа. В делнични дни можеха да говорят само по телефона, разделени от стъклена преграда. След като доведоха Скип и видя изражението на лицето му, Дидри осъзна, че онова, от което най-много се боеше, се е случило. Скип се беше отчаял.

Обикновено когато бе силно обезсърчен, тя се опитваше да го окуражи с клюки за съседите и за общината, сякаш беше заминал за известно време и искаше да е в течение на събитията.

Дидри Риърдън разбра, че днес няма да помогне на сина си с подобни истории.

— Какво има, Скип? — попита тя.

— Мамо, снощи ми се обади Джеф. Онази прокурорка, която идва тук, възнамерява да прекрати разследването. Просто е решила да ме зареже. Накарах Джеф да бъде откровен и да не ме залъгва.

— Как се казва тя, Скип? — поинтересува се Дидри.

Помъчи се гласът й да звучи делово. Познаваше добре сина си, за да използва банални фрази.

— Мисис Макграт. Явно скоро ще стане съдия. С моя късмет нищо чудно да започне работа в Апелативния съд и ако Джеф въобще успее да намери някаква причина, за да подаде молба за ново обжалване на присъдата, тя ще я отхвърли.

— Дълго време ли минава, преди съдиите да бъдат назначени в Апелативния съд?

— Какво значение има, мамо? Не разполагаме с нищо друго, освен с време. — После Скип сподели с нея, че днес е отказал да разговаря с Бет по телефона. — Мамо, Бет трябва най-сетне да уреди живота си. Това никога няма да стане, ако продължава да се тревожи за мен.

— Скип, Бет те обича.

— Нека да се влюби в някой друг. Както се случи с мен.

— О, Скип!

Дидри Риърдън почувства, че не й стига въздухът — симптом, който винаги предхождаше изтръпването на ръката и режещата болка в гърдите. Лекарят я бе предупредил, че ще се наложи да й поставят още един байпас, ако операцията на кръвоносните съдове, която щяха да й правят следващата седмица, се окажеше неуспешна. Все още не беше казала на Скип. И сега не възнамеряваше да му говори по този въпрос.

Дидри преглътна сълзите, като видя горчивината в очите на сина си. Беше толкова добро дете. Докато растеше, никога не й създаваше неприятности. Дори като бебе, когато се уморяваше, не проявяваше капризи. Дидри обичаше да си спомня как веднъж се беше промъкнал незабелязано от всекидневната в спалнята. После бе издърпал одеялцето и беше заспал, омотан в него, на пода под креватчето си.

Майка му го бе оставила сам във всекидневната, докато приготвяше обяда, и след като не го намери там, започна да обикаля малкия апартамент, да го вика по име, ужасена, че може би е излязъл навън и се е загубил. Сега Дидри имаше същото усещане. Макар и по различен начин, Скип сякаш се беше загубил.

Неволно протегна ръка и докосна стъклената преграда. Искаше й се да прегърне този приятен, добър мъж, който й беше син. Изпитваше желание да му каже да не се тревожи, защото всичко щеше да се оправи както преди много години, когато се беше ударил. Сега обаче знаеше, че е длъжна да изрече други думи.

— Скип, не бива повече да ми говориш по този начин. Не ти си човекът, който ще реши дали Бет трябва да те обича, или не, понеже тя наистина те обича. Ще отида при тази жена, Кери Макграт. Сигурно е имало причини, щом е дошла да те види. Прокурорите не се отбиват просто ей тъй при осъдените. Ще открия защо е проявила интерес към теб, а после ти е обърнала гръб. Но и ти би следвало да ми помогнеш. Да не си посмял да се откажеш да се бориш.

Времето за посещение й се стори много кратко. Дидри успя да се въздържи да не заплаче, след като надзирателят отведе Скип. После яростно избърса очи. Стисна твърдо устни, изправи се, изчака режещата болка в гърдите й да премине и излезе бързо от затвора.