Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Let Me Call You Sweetheart, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Сербезова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 39 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012 г.)
- Разпознаване и корекция
- beertobeer (2012 г.)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Черни рози
Превод: Стоянка Сербезова
Редактор: Димитрина Кондева
Коректор: Петя Калевска
ИК „Обсидиан“ — София, 1995 г.
ISBN: 954-8240-28-9
История
- — Добавяне
89.
В дванайсет и половина Марта Лус, която от двайсет години беше счетоводителка на Джеймс Форест Уийкс, седеше разтреперана от страх в кабинета на федералния прокурор Брандън Ройс и стискаше в ръка мократа си носна кърпичка.
Показанията, които беше дала под клетва преди няколко месеца, току-що й бяха прочетени отново.
— Продължавате ли да поддържате това, което сте заявили пред нас? — попита Ройс и потупа с ръка листовете пред себе си.
— Казах ви истината такава, каквато я знаех — отвърна Марта с глас, който излезе като шепот от устата й.
Стрелна крадешком с очи стенографката, а после и племенника си, младия адвокат, на когото се беше обадила в паниката си, след като разбра за откритите в дома на Барни Хаскъл документи.
Ройс се наведе напред.
— Мис Лус, едва ли си давате сметка колко сериозно е положението ви. Ако продължите да лъжете под клетва, ще си навредите още повече. Разполагаме с достатъчно факти, за да осъдим Джими Уийкс. Ще сваля картите. Понеже за съжаление Барни Хаскъл вече не е между нас, вие ще ни свършите добра работа като жив свидетел — той наблегна на думата „жив“, — ако потвърдите достоверността на архива му. В случай, че не го сторите, Джими Уийкс ще си получи присъдата, а после ще се заемем с вас. Лъжесвидетелстването е доста тежко престъпление. Същото се отнася и за действията, които пречат на правосъдието да установи истината, както и за съучастието в укриване на доходи.
Свенливото лице на Марта Лус се сбърчи и тя се разхлипа. Сълзите, от които сините й очи се зачервиха, потекоха по бузите й.
— Мистър Уийкс пое всички разходи за медицинското обслужване и лекарствата, когато мама боледува дълго време.
— Това е хубаво — заяви Ройс. — Но го е направил с парите на данъкоплатците.
— Клиентката ми не е длъжна да говори — плахо отбеляза племенникът й.
Ройс му хвърли смразяващ поглед.
— Вече се разбрахме по този въпрос, господин адвокат. Можете да обясните на клиентката си, че не умираме от желание да изпратим в затвора една жена на средна възраст с погрешна представа за понятието лоялност. Готови сме да й дадем шанс, и то единствен, да не бъде подведена под съдебна отговорност, ако прояви добра воля да ни съдейства. Ако откаже, да се оправя сама. Напомнете обаче на клиентката си — тонът на Ройс беше саркастичен, — че Барни Хаскъл твърде дълго се чуди дали да ни помогне и така и не дочака този момент.
— Гарантирате ли, че няма да бъде подведена под съдебна отговорност?
— Абсолютно. Веднага ще я задържим, за да сме спокойни, че е в безопасност. Не искаме да я сполети беда.
— Лельо Марта… — започна младият мъж и гласът му секна.
Марта Лус престана да подсмърча.
— Знам, скъпи. Мистър Ройс, винаги съм подозирала, че мистър Уийкс…