Мери Хигинс Кларк
Черни рози (54)

54.

В четири часа Джо Пълъмбо получи по пощата плик, чийто подател беше Уейн Стивънс от Оукланд, Калифорния. Веднага го отвори и нетърпеливо извади двете купчинки снимки, стегнати с ластичета. За едната от тях беше закачено писмо.

То гласеше:

Уважаеми мистър Пълъмбо,

Разбрах колко зле ми се е отразила вестта за смъртта на Сузи чак когато започнах да отделям снимките, които ме помолихте да ви изпратя. Толкова съжалявам. Сузи беше трудно дете. Мисля, че снимките са достатъчно доказателство за това. За разлика от Сузи дъщерите ми бяха много красиви още от малки. Докато момичетата растяха, този факт караше Сузи да проявява ревност и да се чувства нещастна.

Майка й, моята съпруга, се измъчваше, като гледаше как заварените и дъщери се радват на живота, а собственото й дете е несигурно в себе си и на практика без приятели. Боя се, че ситуацията предизвикваше доста неприятности в нашия дом. Надявах се, че един ден на прага ще застане зрялата и уверена Сузи, която ще пожелае отново да бъде с нас. Момичето всъщност притежаваше доста добри качества, но не беше в състояние да ги оцени.

Дано снимките да ви бъдат от полза.

С уважение,

Уейн Стивънс

Двайсет минути по-късно Джо влезе в кабинета на Кери. Сложи снимките на бюрото й и отбеляза:

— Просто за да не си мислиш, че Сузи, пардон, исках да кажа Сузан, е станала красива от новата си прическа.

В пет часа Кери позвъни в кабинета на д-р Смит. Той вече си беше отишъл. Понеже не очакваше да го намери, попита:

— Мога ли да говоря с мисис Карпентър?

Когато Кейт Карпентър взе слушалката, Кери й зададе въпроса:

— Мисис Карпентър, откога работите с доктор Смит?

— От четири години, мисис Макграт. Защо се интересувате?

— Бях останала с впечатлението, че сте с него отдавна.

— Не.

— Исках да разбера дали сте били там, когато доктор Смит е оперирал дъщеря си Сузан или е накарал някой свой колега да го извърши вместо него. Мога да ви покажа каква е била преди хирургичната интервенция. При вас видях две пациентки и попитах за имената им. Барбара Томпкинс и Памела Уърт са копия на дъщерята на доктор Смит, както е изглеждала след пластичната операция, а не по рождение.

Кери чу ахването на сестрата.

— Не знаех, че доктор Смит е имал дъщеря.

— Почина преди близо единайсет години. Съдебните заседатели стигнаха до заключението, че я е убил съпругът й. Той все още е в затвора и продължава да твърди, че е невинен. Доктор Смит беше главният свидетел на обвинението.

— Мисис Макграт, чувствам се ужасно, съзнавам, че правя нещо нередно, но мисля, че трябва незабавно да позвъните на Барбара Томпкинс. Нека да ви дам телефонния й номер.

После мисис Карпентър й обясни за обаждането на пациентката.

— Доктор Смит преследва Барбара Томпкинс? — възкликна Кери, като разсъждаваше трескаво какво би могло да означава подобно действие.

— Излиза, че е така — предпазливо отвърна Кейт Карпентър. — Ще ви продиктувам и домашния, и служебния й номер.

Кери си ги записа.

— Мисис Карпентър, налага се да говоря с доктор Смит. Съмнявам се обаче, че той ще се съгласи да се види с мен. Утре ще бъде ли на работа?

— Да, но графикът му е запълнен. Ще свърши чак след четири часа.

— Ще дойда към четири, но не му съобщавайте за посещението ми. — Изведнъж Кери се сети да попита: — Доктор Смит има ли кола?

— О, да. Живее в къща на Уошингтън Мюс. Има си гараж и я държи в него.

— А каква кола кара?

— Както винаги, една и съща. Мерцедес лимузина.

— Какъв цвят е?

— Черна.

— Какво искате да кажете с „както винаги“? Непрекъснато ли си купува черни мерцедеси?

— От дванайсетина години не я е сменял. Знам това, понеже го чух да споделя с един пациент, който е служител във фирмата.

— Благодаря ви, мисис Карпентър.

Тъкмо когато Кери оставяше слушалката, Джо Пълъмбо се появи отново.

— Кери, идвала ли е при теб майката на Скип Риърдън?

— Да.

— Нашият водач я е познал. Бързаше за заседание при губернатора. Интересуваше се какво, по дяволите, е търсела тук тая жена.