Мери Хигинс Кларк
Черни рози (93)

93.

В момента, в който влезе във вилата си в Катскил и не откри Мади, Джейсън Арнът осъзна, че му предстоят големи неприятности.

След като Мади не е тук и не е оставила бележка, значи се е случило нещо. Всичко е свършено, разсъждаваше той. След колко ли време щяха да го намерят? Сигурно съвсем скоро.

Изведнъж почувства глад. Приближи се бързо до хладилника и извади пушената сьомга, която беше поръчал на Мади. После посегна към салатата и сиренето. Бутилката френско вино вече почти се беше изстудила.

Приготви си порция риба и си наля чаша вино. Взе ги и тръгна да се разхожда из вилата. Нещо като последна обиколка, каза си той, докато оценяваше богатствата около себе си. Гобленът в столовата — изящен. Обюсонският килим — какво удоволствие да стъпва човек по такава красота. Бронзовата статуя на Хаим Грос, представляваща стройна фигура, която държи на дланта си малко дете. Грос обичаше темата майчинство. Арнът си спомни, че майката и сестрата на Грос бяха станали жертва на Холокоста.

Естествено, щеше да си наеме адвокат. Добър адвокат. Но кой? На устните му затрептя усмивка. Познаваше човека — Джеф Дорсо, който от десет години упорито се мъчеше да освободи Скип Риърдън. Дорсо се ползваше с блестяща репутация и може би щеше да пожелае да се залови със защитата на нов клиент, особено ако той му предоставеше факти, които да му помогнат да измъкне от затвора нещастния Риърдън.

Джейсън чу звънеца на входната врата, но не му обърна внимание. Последва повторно еднократно позвъняване, а после някой упорито натисна бутона. Арнът сдъвка последния залък препечен хляб, като се наслаждаваше на приятния вкус на сьомгата и на салатата.

След малко някой позвъни на задния вход. Обсаден съм, помисли си той. Е, добре. Знаеше, че това все някога ще се случи. Ех, ако миналата седмица се беше вслушал в интуицията си и бе напуснал страната. Допи виното, реши, че още една чаша ще му се отрази добре, и се отправи към кухнята. През всички прозорци надничаха агресивни, самодоволни лица на служители, които бяха в правото си да упражняват власт.

Арнът им кимна и вдигна с подигравателен жест чашата, сякаш искаше да им каже наздраве. Отпи, стигна до задната врата, отвори я и се отмести настрана, за да не пречи на хората, които мигом нахлуха вътре.

— ФБР, Арнът — крещяха те. — Имаме заповед да претърсим вилата ви.

— Господа — измърмори той, — моля ви да бъдете внимателни. Тук ще видите много красиви, дори безценни предмети. Може и да не сте свикнали с подобни вещи, но, ако обичате, отнасяйте се с уважение към тях. Не са ли ви кални обувките?