Мери Хигинс Кларк
Черни рози (8)

8.

Прокуратурата на окръг Бъргън се намираше на втория етаж в западното крило на съда. Тя се състоеше от трийсет и пет прокурори, седемдесет следователи и двайсет и пет секретарки начело с Франклин Грийн, окръжния прокурор.

Независимо от постоянното натоварване и сериозното, често мрачно естество на повечето дела, в прокуратурата цареше дружелюбна и ведра атмосфера. Кери си обичаше работата. Непрекъснато получаваше съблазнителни предложения от адвокатски кантори, но въпреки финансовите изкушения, реши да остане там и вече беше старши прокурор. Нещо повече, междувременно си бе изградила репутация на интелигентен, непреклонен и съвестен служител.

Двама съдии, краят на чийто мандат съвпадаше с възрастта за пенсиониране, току-що се бяха оттеглили от кариерата. В качеството си на сенатор от този щат Джонатан Хувър беше предложил Кери за едното от двете свободни места. Тя не смееше да признае дори пред себе си колко силно й се иска да я назначат. В големите адвокатски кантори се печелеха много повече пари. Но съдийството бе престижен пост, пред който материалните облаги бледнееха.

Сутринта, докато набираше кода, за да отвори входната врата, Кери си мислеше за възможността да бъде одобрена. Влезе, помаха на телефонистката и се отправи забързано към кабинета, предназначен за старши прокурора.

В сравнение с тесните кабинки на току-що постъпилите колеги нейната стая беше с много прилични размери. Бюрото й бе отрупано с папки и ожуленият му плот почти не се виждаше. Столовете с прави облегалки не подхождаха на обстановката, но бяха удобни. Най-горното чекмедже на кантонерката заяждаше и се налагаше да го дърпа рязко, за да го отвори, но Кери му бе свикнала и не се дразнеше толкова.

Прозорците осигуряваха и светлина, и чист въздух. Бе освежила кабинета с разкошна зеленина по первазите. На стените висяха снимки, направени от Робин. Беше уютно и Кери се чувстваше добре тук.

Утрото я посрещна с първата есенна слана, което я накара да си облече палтото, преди да излезе от къщи. Сега го свали и внимателно го сложи на закачалката. Беше го купила на една разпродажба и възнамеряваше да го носи дълго.

Седна на бюрото и се помъчи да прогони кошмара от предишната нощ. Поредното заседание на процеса започваше след час.

Убитата жена имаше две момчета, които бе отгледала сама. Сега кой щеше да се грижи за тях? Какво ще стане с Робин, ако нещо се случи с мен, помисли си Кери. При кого ще отиде? Във всеки случай, не при баща си. В новото му семейство детето й нямаше да се чувства щастливо, тъй като бе нежелано. Кери не можеше да си представи как майка й и вторият й баща, които бяха прехвърлили седемдесетте и живееха в Колорадо, биха се справили с десетгодишната й дъщеря. Дай боже да съм жива, поне докато порасне, помисли си Кери и се вгледа в папките пред себе си.

В девет без десет телефонът иззвъня. Обаждаше се Франк Грийн, окръжният прокурор.

— Кери, знам, че тръгваш на заседание, но моля те, отбий се за миг при мен.

— Добре.

Наистина само за миг, каза си тя. На Франк му беше известно, че съдията Кафка изпада в нервна криза, ако някой закъснее.

Франк Грийн седеше зад бюрото си. С остри, груби черти и проницателни очи, на петдесет и две години той си бе запазил фигурата, която го бе превърнала във футболна звезда, докато учеше в колежа. Усмивката му беше топла, но на Кери й се стори някак неестествена. Дали някой стоматолог не се бе погрижил за това? В такъв случай Франк бе постъпил хитро. Зъбите му бяха хубави и щяха да изглеждат добре на снимките през юни, когато щяха да го предложат за губернатор.

Грийн несъмнено вече се подготвяше за кампанията. В пресата се изказваше единодушното мнение, че кандидатурата му ще бъде издигната, а вниманието, което отделяше на гардероба си, бе очевидно за всички. В една уводна статия пишеше, че тъй като сегашният губернатор е изкарал успешно два мандата, а Грийн е посочен лично от него, най-вероятно прокурорът ще застане начело на щата.

След като се появи тази статия, подчинените на Грийн започнаха да го наричат помежду си „нашия лидер“.

Кери се възхищаваше на професионализма и на опита му. Справяше се блестящо с работата си. Единствените й резерви към него през тези десет години бяха породени от единичните случаи, когато уволни няколко начинаещи колеги само защото допуснаха несъзнателни грешки. Грийн беше лоялен преди всичко към себе си.

Кери знаеше, че препоръката за назначението й на съдийското място я е издигнала в очите му. „Изглежда, и на двамата ни предстои да се захванем с нещо по-голямо“ — каза й той в един от редките си моменти на весело настроение. А сега рече:

— Влез, Кери. Исках само да чуя лично от теб как е Робин. Вчера се притесних, като разбрах, че си помолила съдията да отложи заседанието.

Тя му разказа накратко за контролния преглед и го увери, че всичко е наред.

— Робин е била с баща си по време на катастрофата, нали?

— Да, Боб е шофирал.

— Напоследък на бившия ти съпруг като че ли не му върви. Този път едва ли ще успее да измъкне Уийкс. Говори се, че най-после ще го осъдят. Надявам се така да стане. Той е негодник и от него може да се очаква всичко. — Грийн направи жест, с който й даде да разбере, че въпросът е приключен. — Радвам се, че Робин се чувства добре. При теб нещата вървят както трябва, сигурен съм в това. Днес ще разпитваш обвиняемия, нали?

— Да.

— Като знам каква си, направо ми е жал за него. Е, успех!