Мери Хигинс Кларк
Черни рози (67)

67.

След като Боб Кинълен си тръгна, Кери и Робин дълго седяха безмълвно на канапето. Раменете им се допираха, а краката им бяха качени на масичката.

После, подбирайки внимателно думите, Кери започна:

— Независимо от това, което казах, и от неприятната сцена, татко ти те обича много, Робин. Притеснен е за теб. Не съм очарована от тъмните сделки, в които се забърква, но уважавам чувствата му към теб, дори когато съм толкова разгневена, че го изхвърлям от къщи.

— Ти побесня, когато той заяви, че се тревожи за мен.

— О, не ми обръщай внимание. Понякога страшно ме ядосва. Във всеки случай, когато пораснеш, надявам се, няма да си създаваш сама проблеми, а после да се оправдаваш, че не си постъпила правилно, но си била принудена от обстоятелствата.

— Той така ли прави?

— Според мен — да.

— Знае ли кой ме е снимал?

— Само подозира. Свързано е с едно дело. Джеф Дорсо работи по него и ме помоли да му помогна. Мъчи се да освободи от затвора човек, в чиято невинност е убеден.

— И ти му помагаш?

— Реших, че ако се намеся, ще разровя гнездо на оси, без да си заслужава. Сега обаче започвам да си задавам въпроса дали не греша. Съществуват сериозни основания да се съмнявам, че клиентът на Джеф Дорсо е бил осъден справедливо. Но от друга страна, не бих изложила живота ти на опасност, за да го докажа. Обещавам ти.

Робин се взира известно време в пространството пред себе си, а после се обърна към нея.

— Мамо, това е глупаво. И не е справедливо. Сърдиш се на татко за нещо, а после ти самата го правиш. Нима като не помагаш на Джеф, макар да смяташ, че клиентът му е невинен, не се оправдаваш с обстоятелствата?

— Робин!

— Говоря ти сериозно. Помисли си. А сега ще поръчаме ли пицата? Гладна съм.

Шокирана, Кери наблюдаваше как дъщеря й стана и бръкна в торбата с видеокасетите, които щяха да гледат. Прочете заглавията, избра една и я сложи във видеото. Преди да го пусне, заяви:

— Мамо, сигурна съм, че онзи мъж с колата само се опитваше да ме уплаши. Едва ли щеше да ме блъсне. Нямам нищо против да ме караш до училището, а Алисън да ме взема след часовете. Какво значение има?

Кери се втренчи за миг в дъщеря си, после поклати глава.

— Огромно. Сега се гордея с теб и се срамувам от себе си — отвърна тя, прегърна бързо Робин, изправи се и отиде в кухнята.

След няколко минути, докато приготвяше чиниите за пицата, телефонът иззвъня и някаква жена изрече неуверено:

— Мисис Макграт, обажда се Барбара Томпкинс. Извинявам се за безпокойството, но мисис Карпентър, която е сестра в кабинета на доктор Смит, реши, че не би било зле да ви потърся.

Кери слушаше и си водеше записки в бележника. Д-р Смит прегледал Барбара… Показал й снимка… Попитал я дали иска да изглежда като жената на нея… Оперирал я… Давал й съвети… Помогнал й да си намери подходящ апартамент… Насочил я към някакъв дизайнер, в чието ателие тя отишла, придружена от консултант, препоръчан от него… Сега я наричал „Сузан“ и я преследвал…

Накрая жената заяви:

— Мисис Макграт, толкова съм благодарна на доктор Смит. Той промени изцяло живота ми. Не желая да се обаждам в полицията и да моля да го задържат. Не искам в никакъв случай да му причинявам зло. Но повече не издържам.

— Имали ли сте някога усещането, че е в състояние да извърши насилие спрямо вас?

Томпкинс се поколеба, преди да отвърне бавно:

— Всъщност не. Никога не ме е карал да правя нещо против волята ми. Проявява загриженост, отнася се с мен така, сякаш съм чуплива — нещо като порцеланова кукла. Но от време на време оставам с впечатлението, че е изпълнен със страхотен гняв, който лесно може да излее, и то върху мен. Например снощи, когато дойде да ме вземе, за да ме води на вечеря, ми стана ясно, че се ядоса, понеже бях готова да изляза веднага от апартамента. За миг ми се стори, че ще избухне просто защото не желаех да остана насаме с него вкъщи. А сега си мисля, че ако му бях отказала да излезем заедно, щеше да побеснее. Но, както ви споменах, винаги е внимателен с мен. Знам, че ако бъде задържан, репутацията му сериозно ще пострада.

— Барбара, в понеделник ще ходя при доктор Смит. Той не е предупреден. От това, което чух, и най-вече от факта, че ви е наричал Сузан, стигам до извода, че е изпаднал в нервна криза. Надявам се да го убедя да потърси медицинска помощ. Но нямам право да ви съветвам да не се обаждате в полицията, ако наистина се страхувате. Дори смятам, че би трябвало да го направите.

— Още не. Следващия месец ми предстои служебна командировка, но бих могла да променя графика си и да замина другата седмица. Ще ви позвъня, след като се върна, и тогава ще реша как да постъпя.

Кери затвори телефона, отпусна се на кухненския стол и се взря в записките от разговора. Положението доста се усложняваше. Д-р Смит преследваше Барбара Томпкинс. Дали не е преследвал и собствената си дъщеря? Ако е било така, беше твърде вероятно Доли Боулс и малкият Майкъл да са видели неговия мерцедес, паркиран пред дома на семейство Риърдън в нощта на убийството.

Сети си за цифрата и буквата от регистрационния номер на колата. Доли Боулс твърдеше, че ги е запомнила. Дали Джо Пълъмбо е имал възможност да провери номера на колата на Смит?

Но ако д-р Смит е изливал гнева си върху Сузан така, както Барбара Томпкинс си мислеше, че е способен да постъпи с нея, ако той е причинил смъртта на дъщеря си, защо Джими Уийкс се боеше да не го свържат с убийството на Сузан Риърдън?

Трябва да науча повече подробности за отношенията между Смит и Сузан, преди да отида при доктора, за да съм наясно какви въпроси да му задам, разсъждаваше Кери. Навярно не би било зле да се срещна с Джейсън Арнът, любителя на антични предмети. От материалите по делото разбра, че са били приятели със Сузан и той често я придружавал на разпродажбите и търговете в Ню Йорк. Вероятно е познавал и д-р Смит.

Потърси Арнът, но не го откри, и му остави съобщение с молба да й се обади. После се зачуди дали да не проведе още един телефонен разговор.

Щеше да накара Джеф да организира повторно посещение в затвора.

Този път обаче искаше да присъства и майката, както и приятелката на Скип Бет Тейлър.