Мери Хигинс Кларк
Черни рози (39)

39.

Кери пристигна в съда в девет и четирийсет и пет, час по-късно от обичайното. Предчувстваше, че ще си навлече неприятности. Ето защо се обади, за да предупреди, че ще се забави, понеже й се налага да свърши нещо. Франк Грийн винаги беше зад бюрото си точно в седем. Този навик даваше на подчинените му повод за шеги, но той самият очевидно смяташе, че всички трябва да идват на работа по същото време. Ако научеше, че Кери е била на посещение при д-р Смит, със сигурност щеше да получи нервна криза.

След като Кери набра кода и отвори входната врата, телефонистката вдигна глава и й каза:

— Кери, иди веднага в кабинета на мистър Грийн.

Оплетох конците, помисли си Кери.

Щом влезе в кабинета на Грийн, видя, че не е ядосан. Познаваше го достатъчно добре, за да прецени настроението му. Както обикновено, той започна направо:

— Кери, всичко е наред с Робин. При съседката ти е, мисис Уайсър. Повтарям, няма нищо страшно.

Кери усети как гърлото й се сви.

— Какво се е случило?

— Не е ясно. Вероятно нищо. Според Робин ти си излязла от къщи в шест и половина. — В очите му проблесна любопитство.

— Да.

— По-късно, когато тръгвала на училище, Робин забелязала непозната кола, която била паркирана на отсрещната страна на улицата. Щом се приближила до тротоара, прозорецът на автомобила откъм шофьора се отворил леко и ръката, която се показала, насочила към нея някакъв предмет. Не успяла да го различи, нито да види лицето на шофьора. После колата потеглила и внезапно пресякла улицата. На Робин й се сторило, че ще се качи на бордюра и ще я блъсне, но тя завила рязко и изчезнала. Робин хукнала към къщата на съседите.

Кери се отпусна на един стол.

— И сега е у тях?

— Да, можеш да й се обадиш или да си идеш у дома, ако така ще си по-спокойна. Аз по-скоро съм притеснен от това дали Робин си въобразява, или някой наистина се мъчи да сплаши нея, а съответно и теб.

— Защо някой ще изпитва желание да сплаши Робин или мен?

— Случвало се е и преди, непосредствено след приключването на някакво тежко дело. Ти току-що завърши процеса, който беше широко отразен в пресата и телевизията. Мъжът, когото осъди за убийство, явно е негодник. Сигурно има роднини и приятели.

— Всички, с които се срещнах, изглеждаха порядъчни — отвърна Кери. — А в отговор на първия ти въпрос трябва да те уверя, че Робин е уравновесено дете. — Тя се поколеба. — За първи път я оставям сама да тръгне сутрин за училище и я засипах с предупреждения какво да направи.

— Позвъни й оттук — подкани я Грийн.

Робин вдигна слушалката още след първия сигнал.

— Знаех, че ще ми се обадиш, мамо. Вече се успокоих. Искам да отида на училище. Мисис Уайсър ще ме закара. Така или иначе, ми се налага да изляза следобед. Днес е Денят на Вси светии.

Кери разсъждаваше трескаво. За Робин би било по-добре да иде на училище, отколкото да стои цял ден вкъщи и да си мисли за случката.

— Съгласна съм, но ще дойда да те взема в три без петнайсет. Предпочитам да не се прибираш пеша. — И да бъда с теб, докато обикаляш маскирана съседите, продължи наум тя. — А сега, моля те, Роб, повикай мисис Уайсър.

Когато затвори телефона, Кери попита шефа си: Може ли да си тръгна по-рано днес, Франк?

Усмивката му беше искрена.

— Естествено, Кери. Бъди внимателна с въпросите към Робин. Трябва да проверим дали някой наистина не я следи. Когато Кери излизаше от кабинета, той добави: — Робин не е ли още малка да ходи сама на училище сутрин?

На Кери й беше ясно, че се мъчи да научи какво толкова важно я е накарало да остави Робин и да напусне дома си в шест и половина.

— Да, рано й е — съгласи се Кери. — Подобно нещо няма да се случи втори път.

По-късно същата сутрин Джо Пълъмбо се отби в кабинета на Кери, за да я уведоми за телефонния разговор с Доли Боулс.

— Не пожела да се срещне с мен, Кери, но аз държа да присъствам, когато я посетиш.

— Веднага ще й позвъня.

Поздравът й, който се състоеше от няколко думи: „Здравейте, мисис Боулс, обажда се Кери Макграт“, беше последван от десетминутен монолог от другия край на линията.

Джо Пълъмбо кръстоса крака и се облегна на стола, наблюдавайки весело Кери, която се опитваше да вмъкне по някоя реплика или въпрос. После се подразни, когато разбра, че предложението на Кери да бъде придружена от следователя, с когото работи, е било отхвърлено.

Най-накрая Кери остави слушалката.

— Доли Боулс няма особено приятни спомени от начина, по който са се отнесли към нея преди десет години някои хора от нашата прокуратура. Общо взето, през цялото време ме занимава с това. Спомена също, че дъщеря й и зет й не желаели повече да обсъжда убийството и онова, което е видяла. Утре се връщали от някакво пътуване. Ето защо, ако въобще държа да се срещна с нея, трябва да го сторя днес към пет часа. За тази цел се налага да изкомбинирам нещо. Обещах да й се обадя допълнително.

— Ще успееш ли да се измъкнеш навреме оттук?

— Да. Така или иначе, отложих няколко ангажимента.

Кери разказа на Пълъмбо за инцидента с Робин.

Следователят стана и се помъчи да си закопчее сакото, което беше опънато на кръста му.

— Ще дойда у вас в пет — предложи той. Докато си при мисис Боулс, ще заведа Робин да хапнем по един хамбургер. Иска ми се да обсъдим случката от тази сутрин. — Забеляза неодобрителното изражение на лицето на Кери и побърза да й обясни, преди да е възразила: — Кери, ти си умна, но няма да бъдеш обективна. Не се опитвай да вършиш моята работа.

Кери изгледа замислено Джо. Винаги беше малко раздърпан и докладите от разследванията му не бяха особено подредени, но бе отличен професионалист. Беше присъствала, когато разговаря с деца. Подхождаше толкова умело, че те не разбираха как всяка тяхна дума се преценява от всички страни. Би било много полезно да разполага с мнението му за инцидента.

— Добре — съгласи се тя.