Мери Хигинс Кларк
Черни рози (68)

68.

Джейсън Арнът беше решил да прекара спокойно петъчната вечер в дома си и да си приготви нещо за ядене. Ето защо изпрати жената, която идваше два пъти в седмицата да чисти, да напазарува. Тя се върна с филето от писия, салатата, граха и пресния хляб, които й беше поръчал да купи. Но в пет часа му позвъни Аманда Кобъл, за да го покани да вечеря с нея и със съпруга й Ричард в Риджуд Кънтри Клъб, и той с радост прие.

Семейство Кобъл бяха приятни хора — страшно богати, но непринудени, забавни и много интелигентни. Ричард беше банкер, а Аманда — дизайнер по интериора. Джейсън се справяше сам с ценните си книжа и с увлечение си говореше с Ричард за финансови сделки и международни пазари. Ричард уважаваше мнението му, а Аманда ценеше вещината му по отношение на антиките.

Реши, че ще се развлече след вчерашното изтощително обикаляне из Ню Йорк с Вира Тод. Освен това семейство Кобъл го бяха представили на някои интересни хора. Всъщност едно от запознанствата преди три години бе довело до особено успешен удар в Палм Бийч.

Джейсън спря пред входа на клуба, точно когато семейство Кобъл предаваха колата си на служителя, за да я вкара в паркинга. Влезе малко след тях и ги изчака да разменят поздрави с една симпатична съпружеска двойка, която си тръгваше. Веднага позна мъжа. Сенатор Джонатан Хувър. Беше го срещал на вечерите на политици, където Хувър се появяваше от време на време, но никога не бе стоял толкова близо до него.

Жената беше в инвалидна количка, но все още изглеждаше великолепно в тъмносиния официален костюм, който стигаше до ръба на обувките, обхващащи глезените й. Беше чувал, че мисис Хувър страда от някакво заболяване, но я виждаше за първи път. Свикнал да обръща внимание и на най-малката подробност, той веднага забелязва сключените пръсти на ръцете й и подутите им стави.

Сигурно е била страшно красива, преди да се разболее, помисли си той, докато изучаваше изящните й черти и изразителните й сапфирени очи.

Аманда Кобъл се обърна и възкликна:

— Джейсън, ти си дошъл! — Махна му да се приближи и му представи семейство Хувър. — Говорим си за ужасното убийство в Съмит тази сутрин. Ричард и сенатор Хувър са познавали адвоката Марк Йънг.

— Ясно е, че е било удар на мафията — гневно отбеляза Ричард Кобъл.

— Да — съгласи се Джонатан Хувър. — И губернаторът смята така. На всички ни е известно колко решително се бореше с престъпността през последните години. Франк Грийн трябва да продължи в същия дух. Ще ви кажа едно: ако делото срещу Джими Уийкс се гледаше в щатския съд, обзалагам се, че прокурорът щеше да се съгласи да даде по-лека присъда на Хаскъл и да го призове за свидетел. Тогава тези убийства нямаше да бъдат извършени. А този Ройс, който обърка всичко, иска да стане губернатор. Ако зависеше от мен, не бих го допуснал!

— Джонатан! — с упрек в гласа възкликна Грейс Хувър. — Личи, че предстоят избори, нали, Аманда? — Всички се усмихнаха. Жената добави: — Не бива да ви задържаме повече.

— Съпругата ми ме държи изкъсо, откакто се срещнахме във втори курс в колежа — обясни Джонатан Хувър на Джейсън. — Радвам се, че се запознахме, мистър Арнът.

— Мистър Арнът, не сме ли се виждали по-рано? — изведнъж попита Грейс Хувър.

Вътрешната сигнална инсталация на Арнът моментално се включи и му изпрати тревожно предупреждение.

— Не, струва ми се — бавно отвърна той.

Сигурен съм, че щях да си спомня, каза си той. Какво я кара да мисли, че се познаваме?

— Не знам защо, но имам чувството, че някъде съм ви срещала. Вероятно греша. Довиждане.

Както обикновено, семейство Кобъл бяха много забавни и вечерята беше великолепна. Джейсън обаче през цялото време искрено съжаляваше, че не си е останал у дома да си приготви филето от писия.

Когато се прибра в десет и половина, настроението му още повече се развали от едно съобщение, записано на телефонния секретар. Беше от Кери Макграт, която се представяше като прокурорка от окръг Бъргър. Бе оставила номера си и го молеше да й позвъни вкъщи най-късно до единайсет часа вечерта или рано на следващата сутрин. Уведомяваше го, че иска да поговори неофициално с него за покойната му съседка и приятелка Сузан Риърдън, станала жертва на убийство.