Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Let Me Call You Sweetheart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Черни рози

Превод: Стоянка Сербезова

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Петя Калевска

ИК „Обсидиан“ — София, 1995 г.

ISBN: 954-8240-28-9

История

  1. — Добавяне

74.

В събота следобед Сай Морган, агентът от ФБР, който разследваше обира в дома на семейство Хамилтън, четеше в кабинета си в Куонтико компютърните разпечатки с информация за тази кражба и за останалите, чийто извършител, изглежда, бе един и същи човек.

Бяха помолили семейство Хамилтън и другите, пострадали от грабеж при подобни обстоятелства, да представят списък с имената на всички гости, посещавали домовете им няколко месеца преди крадецът да проникне в тях. Създадоха в компютъра директория с отделен файл на хората, които се повтаряха.

Проблемът е в това, мислеше си Сай Морган, че повечето от тях се движат в тези кръгове и не е необичайно да се появяват на големите приеми.

Независимо от всичко десетина имена се срещаха постоянно. Сай прегледа списъка, подреден по азбучен ред.

Първият човек в него беше Джейсън Арнът.

Този отпада, каза си Сай. Проучиха го преди две години и излезе, че е чист. Притежаваше солиден портфейл от ценни книжа и в банковите му сметки не бяха постъпвали наведнъж големи суми, които можеха да се свържат с обири. Доходите му съответстваха на начина му на живот. Данъчните му декларации отразяваха точно сделките, сключени на фондовата борса. Известен беше като добър познавач на изкуството и античните предмети. Често даваше приеми й хората го харесваха.

Всъщност съмнителното при него беше, че е прекалено праволинеен. Към тази особеност се добавяше и фактът, че задълбочените му познания по изящните изкуства и антиките съответстваха на избирателния подход на крадеца, който посягаше само на автентични и ценни вещи. Вероятно не би било излишно да го проверим още веднъж, разсъждаваше Сай. Той обаче много повече се интересуваше от едно друго име от списъка, Шелдън Ланди, който притежаваше рекламна агенция.

Очевидно Ланди общува с богати хора, мислеше си Сай. Не изкарва много пари, а живее в разкош. Освен това прилича на мъжа, когото според компютъра трябваше да търсят — на средна възраст, ерген, завършил колеж, със собствена фирма.

Бяха изпратили шестстотин листовки със снимката, направена със скритата камера, на всички, които бяха сред гостите на приемите. До момента имаше трийсет обаждания. Едно беше от жена, която позвъни по телефона, за да им съобщи, че се съмнява в бившия си съпруг. „Докато бяхме женени, непрекъснато крадеше от мен. След като се разведохме, се вмъкна с измама в едно голямо учреждение. А и брадичката му е остра като на човека на фотографията — обясни тя. — На ваше място бих проверила как стоят нещата.“

Сай се облегна на стола и се усмихна при спомена за телефонния разговор. Бившият съпруг, за когото говореше жената, беше сенатор.