Мери Хигинс Кларк
Черни рози (31)

31.

В понеделник Кери откри в кабинета си пакет. Отвори го и намери статуетка от доултънски порцелан, която се казваше „Есенен полъх“. Имаше и писмо:

Уважаема мисис Макграт,

Продадохме къщата и се освободихме от вещите. Заминаваме за Пенсилвания, където ще живеем при леля си.

Мама винаги държеше тази статуетка на тоалетната си масичка. Наследила я е от майка си. Казваше, че й доставя удоволствие да я гледа.

Вие ни направихте безкрайно щастливи, понеже се погрижихте мъжът, който уби мама, да плати за престъплението си, и искаме да ви я подарим в знак на признателност.

Беше подписано от Крис и Кен, синовете на жената, убита от помощника си.

Кери замига, за да не позволи на сълзите да потекат по бузите й. Повика секретарката си и й продиктува кратък отговор:

Крис и Кен,

Законът не ми позволява да приемам подаръци. Но ако имах право, бих се радвала да задържа статуетката. Моля ви, запазете я, за да ви напомня за мама.

Докато се подписваше, Кери си мислеше за връзката, която явно съществуваше между двамата, а също и между тях и майка им. Чудеше се какво би станало с Робин, ако нещо се случи с нея. Поклати глава. Нямаше смисъл да се измъчва от подобни въпроси. Освен това сега бе наложително да проучи взаимоотношенията между друг родител и дете.

Време беше да посети д-р Смит. Обади се, но от регистратурата й обясниха, че двамата със сестрата ще бъдат в кабинета след единайсет часа. Попитаха я дали няма да остави съобщение.

Малко преди дванайсет й позвъни мисис Карпентър.

— Налага ми се да се срещна с лекаря колкото е възможно по-бързо — заяви Кери. — Важно е.

— За какво става дума, мисис Макграт?

Кери реши да рискува.

— Предайте на доктор Смит, че го търся във връзка със Сузан.

Чака почти пет минути, докато се чу студеният, изискан глас на д-р Смит.

— Какво желаете, мисис Макграт?

— Да поговорим за показанията ви по делото „Риърдън“, докторе, и то в най-скоро време.

Доктор Смит се съгласи да я приеме на следващата сутрин в седем и половина. Това означаваше да излезе от къщи в шест и половина. Следователно трябваше да помоли някоя съседка да позвъни на Робин по телефона, за да провери дали не е заспала отново, след като Кери я е събудила.

Иначе Робин щеше да се оправи. Винаги ходеше на училище с две приятелки, а и беше достатъчно голяма, за да си приготви закуска.

После се обади на Маргарет в службата и си записа номера на домашния телефон на Стюарт Грант.

— Споменах на Стюарт за теб и за въпросите, които имаш във връзка с онзи пластичен хирург — уведоми я приятелката й. — Жена му нямало да излиза преди обяд.

Сюзан Грант вдигна слушалката още след първия сигнал. Повтори всичко, което й бе разказала Маргарет.

— Кълна ви се, Кери, беше страшно. Исках само да ми опъне кожата около очите. Но доктор Смит толкова настояваше. Непрекъснато ме наричаше Сузан. Сигурна съм, че ако бях се съгласила, сега щях да изглеждам съвсем различна.

Точно преди обедната почивка Кери помоли Джо Пълъмбо да се отбие в кабинета й.

— Нужна ми е помощта ти, за да свърша нещо дребно, което е извън преките ми задължения — заяви му тя, след като той се отпусна тежко в креслото пред бюрото й. — Свързано е с делото „Риърдън“.

Въпросителното изражение на Джо изискваше допълнително разяснение. Довери му се за подобията на Сузан Риърдън и за д-р Смит. Поколеба се, преди да си признае, че е посетила Скип Риърдън в затвора. Сподели, че макар и разследванията й да са неофициални, у нея са се породили съмнения относно начина, по който е протекъл процесът.

Пълъмбо подсвирна.

— Джо, ще ти бъда признателна, ако всичко си остане между нас. Франк Грийн не е особено доволен от интереса, който проявявам към делото.

— Чудя се защо — измърмори Пълъмбо.

— Всъщност Грийн сам ми обясни, че като свидетел доктор Смит не е дал израз на чувствата си. Странно поведение за човек, който е баща на жертвата, не смяташ ли? Разказал е, че двамата със съпругата си се развели наскоро след раждането на Сузан. Няколко години по-късно позволил Сузан да бъде осиновена от втория й баща, Уейн Стивънс, и тя отраснала в Оукланд, Калифорния. Ще те помоля да откриеш Стивънс. Би ми било любопитно да разбера от него каква е била Сузан в детството си и най-вече да видя нейна снимка от този период.

Беше извадила няколко страници от протоколите на делото. Подаде ги на Пълъмбо.

— Това са показанията на една детегледачка, която е била в отсрещната къща в нощта на убийството. Жената твърди, че около девет часа същата нощ е забелязала непозната лимузина пред дома на семейство Риърдън. Живее, или по-точно тогава е живеела, с дъщеря си и зет си в Алпайн. Би ли проверил дали все още е на този адрес?

В очите на Пълъмбо се четеше жив интерес.

— С удоволствие, Кери. Ти просто ми правиш услуга. Бих се радвал, ако на нашия лидер му се стъжни животът.

— Слушай, Джо, Франк е добър човек — възнегодува Кери. — Не желая да го притеснявам. Само ми се струва, че някои неща не са били доизяснени на процеса. А и, ако трябва да бъда честна, разговорът с доктор Смит, както и пациентките му, които са копия на Сузан, ме карат да се чувствам неспокойна. Ако в затвора е попаднал невинен мъж, смятам, че е мой дълг да го докажа. Но ще предприема нещо само ако съм убедена, че е така.

— Ясно — отвърна Пълъмбо. — Не ме разбирай погрешно. Съгласен съм, че общо взето, Грийн е свестен. Но ми се ще шефът ми да не се покрива всеки път, щом негов служител започне разследване.