Мери Хигинс Кларк
Черни рози (13)

13.

Втора поредна вечер Боб Кинълен се хранеше в ресторант с клиента си Джими Уийкс. Денят в съда премина зле. Подборът на съдебните заседатели все още се влачеше. Осем души си бяха направили отвод. Но колкото и да внимаваха, беше очевидно, че федералният прокурор се е подготвил добре. Вече бяха почти сигурни, че Хаскъл ще стане свидетел на обвинението, понеже му беше обещано да получи по-лека присъда.

И двамата бяха мрачни.

— Дори и Хаскъл да свидетелства, мисля, че ще успея да го сразя — увери той Джими.

— Мислиш, че можеш да го сразиш. Това не е достатъчно.

— Ще видим.

Уийкс се усмихна тъжно.

— Започвам да се тревожа за теб, Боб. Време е да подготвиш резервен вариант.

Боб Кинълен не обърна внимание на забележката му. Отвори листа с менюто.

— Имам среща с Алис в дома на Арнът. Ти ще ходиш ли?

— Не, по дяволите. Трябва да знаеш, че вече не е нужно да ме представя на никого. Достатъчно ми навредиха познанствата, които завързах там.