Мери Хигинс Кларк
Черни рози (65)

65.

Кери възнамеряваше да си тръгне рано от работа, за да пристигне в кабинета на д-р Смит тъкмо когато е приключил с прегледите си. Впоследствие обаче промени решението си. Даде си сметка, че трябва да изчака, докато се запознае по-подробно с връзката между него и дъщеря му. Освен това искаше да се прибере вкъщи при Робин.

Мисис Риърдън смята, че отношението на Смит към Сузан е било особено, мислеше си тя. Франк Грийн отбеляза, че на свидетелското място Смит не изразил по никакъв начин чувствата си. Скип Риърдън й обясни, че тъстът му не ходел често у тях, а обикновено се срещал само с дъщеря си.

Трябва да поговоря с някой, който ги е познавал, но не е пристрастен, продължи разсъжденията си Кери. Бих желала отново да обсъдя въпроса и с мисис Риърдън, но този път по-спокойно. Но какво всъщност ще й кажа? Че един мафиот, който в момента е подсъдим, е наричал Сузан „любима“, когато е играел голф с нея? Че момчето, което носело стиковете й, се е досещало за истинските им взаимоотношения?

Тези разкрития могат да заковат още по-здраво ковчега на Скип Риърдън. Като обвинител бих поддържала тезата, че дори и да е искал да се разведе и да се върне при Бет, Скип е побеснял, научавайки за връзката на Сузан с някакъв мултимилионер, след като се е обличала за сметка на съпруга си с костюми на Сен Лоран по три хиляди долара.

В пет часа, когато Кери се канеше да си тръгва, се обади Боб. Усети напрежението в гласа му.

— Кери, налага се да се отбия при теб за няколко минути. Ще си бъдеш ли вкъщи след около час?

— Да.

— Довиждане — каза той и затвори телефона.

Каква е причината за посещението на Боб, чудеше се Кери. Дали е притеснен от снимката на Робин? Или денят му в съда е бил тежък? Не е изключено, каза си тя, като се има предвид коментарът на Франк Грийн, че дори без показанията на Хаскъл федералният прокурор ще успее да обвини Джими Уийкс в укриване на данъци. Облече си палтото и преметна чантата през рамо, спомняйки си как през онази година и половина, докато беше омъжена, с радост бързаше да се прибере, за да прекара вечерта с Боб Кинълен.

Когато пристигна у дома, Робин я изгледа с упрек.

— Мамо, защо Алисън дойде да ме прибере след часовете? Не можа да ми обясни нищо и се чувстваше гузна.

Кери стрелна с очи момичето.

— Няма да те задържам, Алисън. Благодаря ти.

След като останаха сами, Кери се взря в гневното лице на Робин.

— Колата, която онзи ден те изплаши… — започна тя.

Когато свърши, Робин стоя известно време, без да мръдне.

— Страшно е, нали, мамо?

— Да.

— Затова снощи, като се прибра, беше толкова капнала и смазана.

— Да, макар и да не осъзнавах, че изглеждам тъй зле. Бях доста стресната.

— И по тази причина Джеф моментално дотърча у дома?

— Да.

— Трябваше да ми кажеш веднага.

— Не знаех как, Роб. Аз самата бях страшно напрегната.

— И какво ще правим отсега нататък?

— Ще вземем предпазни мерки, които ще са доста неприятни, докато открием кой е бил в колата на отсрещната страна на улицата във вторник и защо.

— Смяташ ли, че ако отново се появи, този път ще ме прегази?

На Кери й се прииска да изкрещи: „Не!“, но се въздържа, седна на канапето до Робин и я прегърна.

Робин отпусна глава на рамото на майка си.

— Ако колата връхлети върху мен…

— Няма да й дадем възможност, Роб.

— Татко знае ли?

— Снощи му се обадих. След малко ще дойде.

Робин изправи гръб.

— Понеже се безпокои за мен ли?

Стана й приятно, помисли си Кери.

— Естествено, че се безпокои за теб.

— Чудесно! Мамо, може ли да кажа за това на Каси?

— Не още. Обещай ми, Робин. Докато не разберем кой е на дъното на тази история…

— И не го спипаме — прекъсна я Робин.

— Точно така. После ще разказваме за това колкото си искаме.

— Добре. Какво ще правим тази вечер?

— Просто ще се отпуснем. Ще поръчаме пица по телефона. Когато се прибирах, се отбих да взема няколко видеокасети.

Хитрото изражение, което Кери толкова обичаше, се появи на лицето на Робин.

— От онези, които децата могат да гледат в присъствието на родителите си, надявам се.

Опитва се да ме разсее, помисли си Кери. Никога няма да покаже колко е уплашена.

В шест без десет пристигна Боб. Робин се хвърли радостно в прегръдките му.

— Какво ще кажеш, дали наистина животът ми е в опасност? — попита тя.

— Ще ви оставя да си поговорите, докато се преоблека — заяви Кери.

Боб пусна Робин:

— Не се бави, Кери — припряно отвърна той. — Мога да остана само няколко минути.

Кери забеляза огорчението на лицето на Робин и й се прииска да удуши Боб Кинълен. Обърни й малко внимание, помисли си гневно тя, но се помъчи да запази самообладание.

— Добре, идвам веднага.

Навлече бързо панталон и пуловер, но нарочно се помота десетина минути. Тъкмо се канеше да слезе, когато на вратата се почука и Робин извика:

— Мамо, аз съм.

— Влез. — Понечи да й обясни, че се е преоблякла, когато видя смутеното лице на дъщеря си. — Какво е станало?

— Нищо, татко ме помоли да почакам тук, докато си поговорите.

— Ясно.

Боб стоеше в средата на кабинета, очевидно притеснен, готов всеки момент да си тръгне.

Дори не си е свалил палтото, помисли си Кери. И какво е направил, та Робин изглежда толкова разстроена? Навярно през цялото време й е повтарял, че страшно бърза.

Когато чу стъпките й, той се обърна.

— Кери, трябва да се връщам в кантората. Имам да свърша още много работа за утрешното заседание на съда. Но се налага да ти съобщя нещо важно. — Извади от джоба си малък лист хартия. — Чу ли за Барни Хаскъл и Марк Йънг?

— Естествено.

— Кери, Джими Уийкс винаги намира начин да се информира за всичко. Не знам как, но е така. Известно му е например, че в събота си била в затвора при Риърдън.

— Сериозно? — Кери се втренчи в бившия си съпруг. — И какво го засяга този факт?

— Кери, не се прави, че не разбираш. Тревожа се. Джими е ужасен. Току-що ти казах, че нищо не остава скрито от него. Виж.

Кинълен й подаде листа, който, изглежда, беше копие от бележка, написана върху страница от тефтер. Тя съдържаше девет ноти в гамата до мажор и думите: „Обичам те.“ Под тях стоеше съкращението „Дж.“.

— Какво означава това? — попита Кери и си изтананика нотите. Схвана всичко, преди Боб да успее да й обясни, и кръвта й се смръзна. Беше началото на песента „Нека те наричам любима“. Откъде я имаш? — сопна му се тя.

— Намерили са оригинала във външния джоб на сакото на Марк Йънг, докато са претърсвали дрехите му в моргата. Почеркът е на Хаскъл, а листът е откъснат от тефтера на Йънг, който стои до телефона му. Секретарката си спомня, че предишната вечер е сложила нов тефтер, следователно Хаскъл е написал бележката между седем и седем и половина тази сутрин.

— Няколко минути преди да умре?

— Точно така. Кери, сигурен съм, че е свързана с намерението на Хаскъл да свидетелства срещу Джими.

— За да получи по-лека присъда? Убийството, за което намекваше, че ще натопи Джими Уийкс, е „случаят с черните рози“? Това ли имаш предвид? — Кери не можеше да повярва на ушите си. — Джими е бил любовник на Сузан, нали? Боб, нима искаш да кажеш, че човекът, който е снимал Робин и едва не я е блъснал с колата си, работи за Джими Уийкс и целта му е била да ме сплаши?

— Кери, не казвам нищо, само те моля да забравиш за онова дело. Забрави за него заради Робин.

— Уийкс знае ли, че си тук?

— Предполага, че ще те предупредя.

— Чакай малко. — Кери погледна учудено бившия си съпруг. — Дай да се разберем. Дошъл си да ме предупредиш, понеже твоят клиент, онзи мафиот и убиец, ти е отправил заплаха — пряка или косвена, — която трябва да ми предадеш? Боже мой, Боб, колко ниско си паднал!

— Кери, опитвам се да спася живота на детето си…

— На детето си? Даваш ли си сметка колко пъти си я разочаровал, като не си идвал да я видиш? Обидно е. А сега си върви. — Обърна се и грабна листа. — А аз ще взема това.

— Дай ми го! — Боб я хвана за ръката, отвори насила пръстите й и издърпа листа.

— Татко, пусни мама!

Двамата се завъртяха рязко. На входа на кабинета стоеше Робин. Белезите от заздравяващите рани червенееха върху пребледнялото й лице.