Мери Хигинс Кларк
Черни рози (32)

32.

Когато затвори телефона след разговора с Кери Макграт, д-р Смит усети лекото треперене на дясната си ръка, което се появяваше от време на време. Хвана я с лявата, но продължи да долавя вибрациите под пръстите си.

Забеляза, че мисис Карпентър го гледаше с любопитство, докато му предаваше думите на Макграт. Името Сузан не означаваше нищо за нея. Сестрата явно се чудеше какво е това мистериозно телефонно обаждане.

Отвори картона на Робин Кинълен и се зачете. Спомняше си, че родителите й са разведени, но не беше обърнал внимание на другите данни, които Кери Макграт бе съобщила за себе си. Установи, че е прокурор и Окръжния съд на Бъргън. Спря за миг. Не я беше забелязал в съдебната зала по време на процеса…

На вратата се почука. Мисис Карпентър си подаде главата и му напомни, че го чака пациентка.

— Не съм забравил — отвърна той и й махна да излезе.

Отново се върна към картона на Робин. Беше дошла на контролен преглед на единайсети и на двайсет и трети. Първия път при него беше Барбара Томпкинс, а втория — Памела Уърт. Неприятно съвпадение. Навярно Кери Макграт ги беше видяла и двете и ги бе свързала със спомена за Сузан.

Дълго седя на бюрото си. Какво означаваше обаждането й по телефона? Нищо не можеше да се промени. Фактите си бяха същите. Скип Риърдън все още беше в затвора и щеше да остане там. Смит знаеше, че показанията му помогнаха да бъде осъден. Не възнамерявам да се отрека от нито една дума, помисли си с горчивина той.