Мери Хигинс Кларк
Черни рози (10)

10.

През нощта Кери пак сънува кошмара. Отново стоеше пред кабинета на лекаря. На пода лежеше млада жена. На шията й беше омотано въже, облак от черна коса заобикаляше лицето й. Задъхваше се, сякаш не й достигаше въздух. Устата й бе отворена и се виждаше върхът на розовия й език.

Кери се опита да изпищи, но от устните й се отрони само стон. След миг Робин я раздруса и я събуди.

— Мамо, съвземи се. Какво става?

Кери отвори очи.

— Боже мой, какъв отвратителен кошмар! Благодаря ти, Роб.

Когато Робин се прибра в стаята си, Кери остана будна, размишлявайки над съня. Какво беше различно този път?

Сега върху тялото на жената бяха разпръснати рози. Черни рози.

Изправи се рязко в леглото. Ето какво било! Точно това се мъчеше да се сети! Вече знаеше защо й изглеждат познати и за кого й напомнят двете жени в кабинета на д-р Смит, които толкова много си приличаха.

Сузан Риърдън, жертвата от „убийството с черните рози“. Бяха изминали почти единайсет години, откакто съпругът й я удуши. Историята бе отразена с най-големи подробности в пресата — престъпление, предизвикано от страст, с черни рози, разпръснати върху трупа на красивата жертва.

В деня, когато постъпих на работа в прокуратурата, съдебните заседатели потвърдиха вината на съпруга, помисли си Кери. Вестниците бяха пълни със снимки на Сузан. Сигурна съм, че не бъркам, каза си тя. Присъствах в залата, когато произнесоха присъдата. Толкова бях потресена. Но защо, за бога, две от пациентките на д-р Смит са копия на жената, станала жертва на убийство?