Мери Хигинс Кларк
Черни рози (82)

82.

В неделя Джейсън Арнът се събуди късно със симптоми на грип и реши да не ходи във вилата си в Катскил, както бе планирал. Прекара целия ден в леглото. Стана само за да си приготви лек обяд. В подобни моменти съжаляваше, че няма прислужница, която да живее постоянно в къщата му.

От друга страна, беше доволен, че е в състояние да се усамоти, без някой да му се пречка из краката. Занесе книги и вестници в спалнята си и дълго чете, като пиеше портокалов сок и от време на време подремваше.

През няколко часа поглеждаше листовката на ФБР, за да се увери, че никой не би го оприличил с човека на размазаната снимка, която беше истинска карикатура.

В понеделник вечер се почувства доста по-добре и реши, че листовката не представлява никаква заплаха за него. Дори и някой агент на ФБР да дойдеше в дома му да го разпитва като един от гостите на приемите, никога нямаше да се сетят да го свържат с кражбата.

Не и от тази снимка. Не и от записите на разговорите, проведени от домашния му телефон. Не и от антиките и картините в тази къща. Не и от най-внимателна проверка на финансовите му средства. Дори не и от резервацията във вашингтонския хотел в края на седмицата, когато извърши обира у семейство Хамилтън, тъй като се регистрира с един от фалшивите си паспорти.

Нямаше съмнение, че е в безопасност. Обеща си, че на следващия ден или най-късно в сряда ще отиде в Катскил, за да се порадва на съкровищата си.

Джейсън не знаеше, че агентите от ФБР вече са получили заповед от съда за подслушване на телефона му и внимателно наблюдават неговия дом. Не му беше известно, че отсега нататък няма да може да направи нито една крачка, без някой да го види и да го проследи.