Мери Хигинс Кларк
Черни рози (18)

18.

В сряда следобед д-р Чарлс Смит нямаше приемни часове. По това време обикновено правеше операции или проследяваше състоянието на пациентите, на които беше извършил някаква манипулация. Днес обаче не остана в болницата. Докато караше по Източна шейсет и осма улица към облицованата с червеникави плочи сграда, където се помещаваше рекламната агенция на Барбара Томпкинс, очите му се разшириха от учудване. Не можеше да повярва на късмета си. На паркинга имаше свободно място точно срещу входа на зданието. Щеше да я изчака да излезе от работа.

Когато тя най-после се появи на вратата, д-р Смит неволно се усмихна. Наистина беше прекрасна. Косата й падаше свободно около лицето. Той самият каза на Барбара Томпкинс, че тази прическа е най-подходяща за новите й черти. Носеше елегантно червено сако, черна пола до прасците и модни обувки. Отдалече имаше вид на елегантна и преуспяваща дама. А д-р Смит знаеше с най-малки подробности как изглежда отблизо.

Барбара Томпкинс махна на едно такси. Докато се качваше в него, Смит запали дванайсетгодишния си черен мерцедес и потегли. Макар, че по Парк Авеню колите се движеха плътно една след друга — нещо обичайно в този претоварен час на деня, — за д-р Смит не беше проблем да следва таксито.

Отправиха се на юг и след известно време колата спря пред „Четирите сезона“ на Източна петдесет и втора улица. Сигурно има среща с някого, помисли си той. Барът ще е пълен и няма да му е трудно да се вмъкне вътре незабелязано.

Поклати глава и реши да се прибере вкъщи. Стигаше му, че зърна главата й. Дори му дойде прекалено много. За миг действително повярва, че тя е Сузан. А сега искаше да остане сам. В гърлото му се надигна стон. Докато караше бавно към центъра на града, непрекъснато повтаряше:

— Извинявай, Сузан. Извинявай, Сузан.