Мери Хигинс Кларк
Черни рози (37)

37.

След като заключи вратата и тръгна надолу по стълбите, Робин забеляза малката черна кола, паркирана на отсрещната страна на улицата. Тук непознатите превозни средства не бяха нещо обичайно, особено по това време на деня, но тази специално я накара да се почувства странно.

Беше студено. Премести книгите си в лявата ръка, за да си закопчее догоре якето с дясната, и ускори крачка. Щеше да се срещне с Каси и Кортни на следващата пресечка и те сигурно вече я чакаха. Вече закъсняваше с две-три минути.

Наоколо бе тихо. Листата бяха почти окапали и дърветата изглеждаха голи и враждебни. Робин съжали, че не си е взела ръкавиците.

Когато стигна до тротоара, стрелна с очи отсрещната страна на улицата. Прозорецът на колата откъм седалката на шофьора се смъкваше бавно, после изведнъж спря, когато процепът стана само няколко пръста. Робин се взря напрегнато, надявайки се да разпознае лицето, но лъчите на яркото утринно слънце се отразяваха в стъклото и тя не можа да види нищо. През отвора се подаде ръка и насочи към нея някакъв предмет. Изведнъж Робин изпадна в паника и побягна. Колата избуча през платното и се отправи към нея. Точно когато си мислеше, че се приближава до бордюра и ще я блъсне, тя направи завой и полетя по улицата.

Хлипайки, Робин се затича през зелената площ на съседната къща и обезумяла натисна звънеца.