Мери Хигинс Кларк
Черни рози (52)

52.

В единайсет часа Грейс Хувър позвъни на Кери и ги покани с Робин на вечеря в неделя.

— Напоследък рядко се виждаме — каза Грейс. — Надявам се, че ще дойдете. Обещавам ти, че Силия пак ще се престарае.

Силия беше прислужницата, която поддържаше домакинството през почивните дни и бе много по-добра готвачка от онази, която живееше при тях от понеделник до петък. Когато Кери и Робин им ходеха на гости, тя приготвяше няколко вида сладки и им слагаше и за вкъщи.

— Разбира се, че ще дойдем — увери я с топлота в гласа Кери.

Неделята е ден за семейството, каза си Кери, след като затвори телефона. Обикновено се стараеше в неделния следобед да направи нещо специално за Робин — водеше я в някой музей, на кино, а понякога и на някой мюзикъл на Бродуей.

Ако татко не беше починал, продължи разсъжденията си тя, сега двамата с мама щяха да бъдат край нас през повечето време. Ех, ако Боб беше такъв, за какъвто го смятах.

Опита се да се отърси от тъжните мисли. Все пак двете с Робин имаме голям късмет с Джонатан и Грейс, напомни си тя. Винаги можем да разчитаме на тях.

Джанет, секретарката й, влезе и затвори вратата.

— Кери, уговаряла ли си среща с някоя си Дидри Риърдън, за която си забравила да ни съобщиш?

— С Дидри Риърдън ли? Не.

— Тя е в чакалнята. Заяви, че няма да мръдне оттук, докато не я приемеш. Да извикам ли охраната?

Боже господи, каза си Кери, майката на Скип Риърдън! Какво ли иска?

— Не, покани я, Джанет.

Дидри Риърдън започна направо:

— Обикновено не нахлувам в чужди кабинети, мисис Макграт, но това, за което съм дошла, е много важно. Ходили сте в затвора при сина ми. Сигурно е имало причина да го сторите. Нещо ви е накарало да се усъмните дали не е допусната съдебна грешка. Сигурна съм, че е така. Познавам сина си и съм убедена, че е невинен. Но защо, след като сте видели Скип, не желаете да му помогнете? Особено след онова, което сте открили за доктор Смит.

— Не че не желая да му помогна, мисис Риърдън. Просто не мога. Не разполагам с нови факти. Наистина е странно, че доктор Смит е пресъздал лицето на дъщеря си, но действието му не е забранено от закона. Вероятно по този начин се мъчи да преживее тежката загуба.

Тревогата в изражението на Дидри Риърдън отстъпи място на гнева:

— Мисис Макграт, на доктор Смит не му е известно значението на думата загуба. Не го виждах често, след като Сузан и Скип се ожениха. Не желаех да го виждам. Той се държеше особено с нея. Спомням си например един ден на бузата на Сузан имаше някакво петно. Доктор Смит се приближи до дъщеря си и го изтри. Направи го така, сякаш бършеше праха от статуя — изучаваше лицето й, за да се увери, че е изчистил всичко. Можете да бъдете сигурна, че се гордееше с нея. Но не изпитваше никаква обич.

Джеф също й беше говорил как Смит не е давал израз на никакви емоции на свидетелското място. Това обаче не доказваше нищо.

— Мисис Риърдън, разбирам как се чувствате… — започна Кери.

— Не, съжалявам, нищо не разбирате — прекъсна я Дидри Риърдън. — Синът ми не е способен да извърши насилие. Не е възможно да е свалил колана от талията на Сузан и да го е омотал около шията й, така както вие и аз не бихме го направили. Помислете си какъв човек е в състояние да го стори. Що за чудовище трябва да е бил той? Понеже този, който може да убие по подобен жесток начин някого, е бил в дома на Скип. А сега да се върнем на Скип. — Очите на Дидри Риърдън се напълниха със сълзи и тя заговори: — Нищо от неговия характер, от добротата му ли не стигна до вас? Нима сте сляпа и глуха, мисис Макграт? Синът ми прилича ли ви на убиец?

— Мисис Риърдън, реших да се поровя в делото, тъй като бях притеснена от манията на доктор Смит да пресъздава лицето на дъщеря си, а не защото смятам, че синът ви е невинен. Не съм в състояние да направя нищо.

— Мисис Макграт, и вие имате дъщеря, нали?

— Да.

— Опитайте се да си представите, че е прекарала десет години в затвора и й остават още двайсет заради престъпление, което не е извършила. Според вас дали някой ден ще е способна да убие някого?

— Не.

— Същото се отнася и за сина ми. Моля ви, мисис Макграт, вие можете да помогнете на Скип. Не го изоставяйте. Не ми е известно защо доктор Смит излъга, но трябва да се постараем да открием причината. Той ревнуваше Скип, тъй като беше женен за Сузан, каквото и да означава това. Помислете си.

— Мисис Риърдън, като майка разбирам колко сте сломена — изрече Кери, взирайки се в измъченото лице на жената.

Дидри Риърдън се изправи.

— Виждам, че не обръщате внимание на нито една моя дума, мисис Макграт. Джеф ми каза, че ще ставате съдия. Господ да им е на помощ на хората, които ще очакват справедливост от вас.

Кери забеляза как лицето й стана мъртвешки бледо.

— Какво има, мисис Риърдън?

С треперещи ръце жената отвори чантата си, извади малко шишенце и изсипа едно хапче в шепата си. Сложи го под езика си, обърна се и мълчаливо излезе от стаята.

Кери дълго седя, вперила поглед в затворената врата. После взе лист хартия и започна да пише:

1. Излъгал ли е д-р Смит за операцията на Сузан?

2. Видял ли е малкият Майкъл черен мерцедес пред къщата на семейство Риърдън през онази нощ, когато Доли Боулс се е грижела за него? Дали наистина Доли е запомнила правилно цифрата и буквата от регистрационния й номер?

3. Съществувала ли е любовна връзка между Джими Уийкс и Сузан и ако е така, дали Боб знае за това и дали се бои да не излезе наяве?

Изучава известно време списъка, а откритото покрусено лице на Дидри Риърдън не изчезваше от ума й.