Мери Хигинс Кларк
Черни рози (79)

79.

Хората, гостували на тържествата в ограбените къщи, продължаваха да се обаждат във ФБР. Агентите вече разполагаха с дванайсет възможни извършители на кражбите, но Сай Морган смяташе, че е попаднал на златна жила, когато в понеделник следобед Шелдън Ланди, главният заподозрян, изплю камъчето за фирмата, която служеше само за прикритие на истинската му дейност.

Бяха го извикали за разпит и Сай очакваше всеки момент да чуе самопризнанията му. Изведнъж на челото на Ланди изби пот и кършейки ръце, мъжът прошепна:

— Чували ли сте за „Тел Ол“?

— Някакъв вестник за търговска реклама, нали?

— Да, един от най-големите. Седмичният му тираж е четири милиона. — За миг в тона на Ланди се прокрадна нотка на гордост. После сниши глас. Това, което ще ви кажа, не бива да излиза от тази стая. Аз съм човекът, който го прави. Ако се разчуе, приятелите ми ще ме изоставят.

Повече няма да се занимавам с него, помисли си Сай, след като Ланди си тръгна. Този дребен мошеник знае само да дрънка. Не би му стигнал куражът за подобни удари.

В четири без петнайсет в кабинета му влезе един от следователите.

— Сай, на телефона, който разгласихме във връзка със случая Хамилтън, е една жена. Според мен си струва да поговориш с нея. Името й е Грейс Хувър. Съпругът й е сенаторът от Ню Джърси Джонатан Хувър. Мисис Хувър твърди, че миналата вечер е видяла човека, когото търсим. И преди сме получавали сигнали за него — Джейсън Арнът.

— Арнът! — Сай сграбчи слушалката на телефона. — Мисис Хувър, аз съм Сай Морган. Благодаря ви, че се обадихте.

Докато я слушаше, Морган си каза, че всички адвокати си мечтаят за подобен свидетел. Разсъждаваше логично, излагаше ясно фактите и обясняваше най-подробно как от инвалидната си количка е видяла мъжа под същия ъгъл, под който вероятно го е хванала скритата камера в дома на семейство Хамилтън.

— Когато го гледа отпред, човек остава с впечатлението, че лицето му е по-пълно — отбеляза мисис Хувър. — И още нещо, миналата нощ мъжът леко сви устни, щом му заявих, че го познавам отнякъде. Може би има навик да прави така, когато се съсредоточава върху нещо. Забелязали ли сте как се е намръщил на снимката? Според мен, когато камерата го е уловила, той се е мъчел да се концентрира върху тази статуетка, за да прецени дали е автентична, или не. Една моя приятелка ме увери, че е голям познавач на антични предмети.

— Да, така е. — Сай Морган се развълнува. Най-после действително беше попаднал на сериозна следа. — Мисис Хувър, нямате представа колко съм ви задължен. Известно ви е, предполагам, че ако наистина сте открили престъпника, ще получите солидна награда, над сто хиляди долара.

— О, на мен пари не са ми нужни — отвърна Грейс Хувър. — Ще ги използвам за благотворителни цели.

След като затвори телефона, Сай Морган се сети за сумите, които трябваше да плати на колежа за обучението на синовете си. Завъртя глава и се обади по интеркома на тримата следователи, които работеха по случая „Хамилтън“.

Нареди им да поставят Арнът под постоянно наблюдение. Съдейки по проучването, което бяха направили преди две години, той реши, че ако е крадец, мъжът умело е скрил плячката си. Би било добре да го следят известно време. Може би щеше да ги насочи към мястото, където държи съкровищата си.

— Ако докажем, че е извършил всички тези обири, тогава ще го подведем под отговорност и за убийството на майката на Пийл — обясни им Сай. — Шефът ще остане страшно доволен. Майката на президента обичала да играе бридж с мисис Пийл.