Мери Хигинс Кларк
Черни рози (9)

9.

От този разговор бяха изминали близо две седмици. Кери все още се радваше на успешно приключилия процес. Беше съумяла да извоюва присъда за предумишлено убийство. Поне синовете на покойницата щяха да растат без страх, че след пет-шест години мъжът, причинил смъртта на майка им, ще се разхожда на свобода. Подобен изход би бил възможен, ако съдебните заседатели се бяха застъпили за него, приемайки версията за непредумишлено убийство. А сега го чакаха трийсет години затвор без право на освобождаване под гаранция.

Кери седеше в чакалнята пред кабинета на д-р Смит. Отвори куфарчето, което бе станало неразделна част от нея, и извади вестник. За втори път водеше Робин на контролен преглед и не очакваше да чуе нищо обезпокоително, ето защо можеше да се отпусне. Освен това нямаше търпение да прочете последните вести за делото на Джими Уийкс.

Според общото мнение, съвпадащо с предсказанието на Франк Грийн, този път нямаше да му се размине. Предишните обвинения в подкупи, тайни сделки и пране на пари бяха отпаднали поради липса на достатъчно доказателства. Но се твърдеше, че сега федералният прокурор възнамерява да се захване здраво с делото. Естествено, ако се стигнеше до дело. От няколко седмици правеха подбор на съдебните заседатели и, изглежда, съставът им скоро нямаше да бъде определен. Протакането, помисли си Кери, несъмнено радва Бартлет и Кинълен, понеже от него падат пари.

Боб я беше запознал с Джими Уийкс, когато Кери най-неочаквано се натъкна на тях в един ресторант. Сега тя разглеждаше снимката му — двамата с бившия й съпруг седяха в единия край на залата. Ако свали ушития по поръчка костюм и фалшивата си изтънченост, единственото, което остава от него, е мафиотът, каза си тя.

На снимката Боб покровителствено бе сложил ръка върху облегалката на Уийкс и бе приближил глава до неговата. Кери си спомни, че Боб обича този жест.

Прегледа статията и прибра вестника в куфарчето си. Поклати глава, сещайки се колко бе отвратена, когато наскоро след раждането на Робин, Боб й заяви, че постъпва на работа при Бартлет. Тогава Кери възнегодува:

— Всичките им клиенти са с единия крак в затвора. Макар че би трябвало да са и с двата.

— Но си плащат сметките навреме — отвърна Боб. — Кери, щом искаш, можеш да останеш в прокуратурата. Аз имам други планове.

Година по-късно й съобщи, че плановете му включват брак с Алис Бартлет.

Стара история, помисли си Кери и обгърна с очи чакалнята. Освен нея в помещението имаше едно момче със здраво телосложение и превръзка на носа и някаква жена, чиято сбръчкана кожа говореше красноречиво за причината да потърси услугите на пластичния хирург.

Кери си погледна часовника. Миналата седмица Робин й обясни, че е стояла в кабинета половин час, преди лекарят да й обърне внимание. Съжаляваше, че не си е взела нещо за четене. Този път си носеше книга.

За бога, д-р Смит би трябвало да спазва графика, помисли си раздразнено Кери и се взря във вратата на кабинета, която в следващия миг се отвори.

Изведнъж Кери застина и ококори очи. Младата жена, която се появи, беше с красиво лице, заобиколено от облак черна коса, правилен нос, нацупени устни, големи очи и извити вежди. Кери почувства, че гърлото й се свива. Не беше същата жена, която видя миналия път, но много приличаше на нея. Дали нямаха роднинска връзка? Ако са най-обикновени пациентки, едва ли д-р Смит се е опитал да ги направи с еднаква външност, помисли си тя.

И защо това лице толкова й напомняше за някого, че сънува онзи кошмар? Поклати глава, неспособна да намери отговор.

Отново се озърна. Момчето очевидно си беше счупило носа при катастрофа. Но дали жената бе тук за най-обикновена пластична операция, или се надяваше да я преобразят изцяло?

Как би се почувствал човек, ако застане пред огледалото и види в него съвсем непознато лице, чудеше се Кери. Дали можеш да си избереш как да изглеждаш? Нима е толкова просто?

— Мисис Макграт!

Кери се обърна и видя, че мисис Карпентър, сестрата, й махаше да влезе в кабинета. Последва я забързано. Миналия път попита служителката на регистратурата за онази пациентка и разбра, че името й е Барбара Томпкинс. Сега щеше да направи същото със сестрата.

— Струва ми се, че познавам младата жена, която току-що си тръгна. Как се казва?

— Памела Уърт — отвърна спокойно мисис Карпентър. После добави: — Ето ни и нас.

Робин седеше на стола срещу бюрото на лекаря със скръстени на скута ръце, неестествено изправена. Кери забеляза как на лицето на детето й се изписа облекчение, когато то се обърна и очите им се срещнаха.

Д-р Смит й кимна и посочи стола до Робин.

— Обясних на дъщеря ви какви предпазни мерки трябва да вземе, за да заздравеят раните по-бързо. Тя настоява да продължи с тренировките по футбол. В такъв случай е наложително да носи маска до края на сезона. Иначе някой от шевовете може да се отвори. Надявам се, че след шест месеца белезите няма да личат. — Изражението му стана напрегнато. — Вече споменах пред Робин, че много пациентки идват при мен, за да постигнат красотата, която на нея й е дадена по рождение. Длъжна е да я опази. Разбрах от картона й, че сте разведена. Робин ми каза, че баща й карал колата по време на катастрофата. Настоявам да го предупредите, че би следвало да се грижи по-добре за дъщеря си. Тя е безценна.

 

 

Когато си тръгнаха, Робин помоли Кери да вечерят във „Валентино“ в Парк Ридж.

— Харесва ми как приготвят скаридите — обясни й тя. Но когато седнаха, се огледа и добави замечтано: — Веднъж татко ме доведе тук. Твърди, че е най-добрият ресторант.

Ето защо го избра, помисли си Кери. След катастрофата Боб се беше обадил само веднъж, докато Робин бе на училище. Съобщението на телефонния секретар гласеше, че щом не пропуска занятия, значи всичко е наред. Не споменаваше, че иска да я чуе. Не съм справедлива, упрекна се Кери. Та нали ми позвъни в службата и аз го уверих, че според д-р Смит Робин ще се оправи бързо. Но това беше преди две седмици. Оттогава — мълчание.

Сервитьорът дойде, за да вземе поръчката им. Когато отново останаха сами, Робин заяви:

— Мамо, не искам повече да ходя при доктор Смит. Противен ми е.

Сърцето на Кери се сви. И тя си мислеше същото. После й мина през ум, че не може да бъде сигурна дали червените линии по лицето на Робин ще изчезнат, независимо от гаранциите на лекаря. Реши, че трябва да се консултира и с друг специалист. Опита се гласът й да прозвучи делово:

— О, според мен доктор Смит е добър човек, макар и да прилича на преварена юфка. — Робин й се усмихна. — Но дори и да е така, той ще те прегледа чак след един месец, а после навярно няма да се налага да го посещаваме. Ето защо не бива да се тревожиш. Не е виновен, че се е родил без чар.

Робин се засмя.

— Изобщо не става дума за чар. Той е противен.

Когато им сервираха, всяка опита от ястието на другата. По време на вечерята си побъбриха. Робин се увличаше по фотографията и ходеше на курс. Бяха й поставили задача да снима есенните листа, докато променят цвета си.

— Показах ти чудесните снимки, точно когато листата бяха започнали да пожълтяват, мамо. Смятам, че тези, които направих през седмицата, са жестоки.

— Сигурно са неповторими — измърмори Кери.

— Да. Нямам търпение листата да изсъхнат и бурята да ги обрули. Нали ще бъде прекрасно?

— Няма нищо по-прекрасно от бурята, която обрулва всичко — съгласи се Кери.

Решиха да не си поръчват десерт. Сервитьорът тъкмо беше върнал кредитната карта на Кери, когато Робин отвори удивено уста.

— Какво има, Роб?

— Татко е тук. Видя ни — викна Робин и скочи от стола.

— Чакай, Роб, нека той да дойде при теб — тихо отбеляза Кери.

Обърна се и видя, че Боб върви след салонния управител заедно с някакъв мъж. Очите й се разшириха от учудване. Другият мъж беше Джими Уийкс.

Както обикновено, Боб изглеждаше великолепно. Дори дългият ден, прекаран в съда, не бе оставил и следа от умора върху красивото му лице. Никога нямаш нито бръчки, нито гънки, каза си Кери и си даде сметка, че в присъствието му винаги изпитва нужда да провери дали гримът й не се е размазал, да приглади косата си, да си оправи сакото.

Робин беше изпаднала във възторг. Сгуши се доволно в прегръдките на баща си.

— Съжалявам, че не бях вкъщи, когато си се обадил, татко.

Горката Робин, помисли си Кери. После осъзна, че Джими Уийкс я наблюдава.

— Срещнахме се тук миналата година — заяви той. — Вечеряхте с двама съдии. Радвам се да ви видя пак, мисис Кинълен.

— Отдавна смених името си. Отново съм Макграт. Но паметта ви е добра, мистър Уийкс. — Тонът на Кери беше официален, понеже не възнамеряваше да любезничи.

— Да, действително е добра. — От усмивката на Уийкс забележката заприлича на шега. — Помага ми да не забравям хубавите жени.

Можеше и без това, помисли си Кери, засмя се притеснено и се обърна към Боб, който току-що бе пуснал Робин.

— Каква приятна изненада, Кери! — Той й подаде ръка.

— Наистина е изненада, когато те виждаме, Боб.

— Мамо! — изрече умолително Робин.

Кери прехапа устни. Ненавиждаше се, когато се заяждаше с Боб пред дъщеря им. Опита да се усмихне.

— Тъкмо си тръгвахме.

 

 

След като седнаха и поръчаха напитките, Джими Уийкс отбеляза:

— Бившата ти жена май вече не те харесва, Боби.

Кинълен сви рамене.

— Кери би трябвало да гледа по-лежерно на живота. Приема всичко прекалено сериозно. Оженихме се твърде млади. Разделихме се. Подобно нещо се случва всеки ден. Иска ми се да срещне някой друг мъж.

— Какво е станало с лицето на детето ти?

— Нарязаха я хвърчащите стъкла, когато една кола се блъсна в моята. Ще се оправи.

— Сигурен ли си, че е попаднала на добър пластичен хирург?

— Да, много е известен. Какво предпочиташ за вечеря, Джими?

— Как се казва лекарят? Вероятно е същият, при когото ходи жена ми.

Боб Кинълен кипеше от яд. Проклинаше скапания си късмет. Как можа да срещне Кери и Робин, докато беше с Джими! Иначе клиентът му едва ли щеше да разбере за катастрофата.

— Чарлс Смит — изрече най-после той.

— Чарлс Смит? — сепнато повтори Уийкс. — Навярно се шегуваш.

— Ни най-малко.

— Чух, че щял да се пенсионира. Имал сериозни проблеми със здравето.

— Откъде знаеш? — попита учудено Кинълен.

Джими Уийкс го изгледа студено.

— Наблюдавам го. Ясно ти е защо. Дано скоро се откаже да оперира.