Александер Кравчук
Октавиан Август (99)

Юлия

Всеки, който се запознаеше с дъщерята на императора, неговото единствено любимо дете, беше готов с възмущение да отхвърли оскърбителните клюки, които се носеха по неин адрес. Защото Юлия беше не само хубава жена. Тя имаше и много чар, интелигентност и култура. Познаваше отлично литературата, беше остроумна, непосредствена, отзивчива.

Макар че толкова години никой не се беше осмелил да каже на императора цялата истина, той все пак долавяше нещо — най-малкото ироничните усмивки. Ала всичките подозрения отпадаха и той дори се срамуваше от тях, щом погледнеше внуците си. Нямаше съмнение, че те са деца на Агрипа, негово живо копие. Успокоен, тогава си казваше, че дъщеря му наистина обича развлеченията, но няма никаква вина. И през смях казваше на приятелите си:

— Моите две дъщери — Републиката и Юлия — ми създават много грижи.

Беше наложил волята си на държавата и по същия начин искаше да диктува поведението на дъщеря си. Но това му се удаваше по-трудно, защото Юлия имаше и женски инат, и остър език, а и твърдия характер на баща си. Веднъж, когато Ливия се появи в театъра със сериозни, солидни мъже, а Юлия с компания от златната младеж, Август веднага изпрати бележка на дъщеря си:

— Погледни каква огромна разлика има между двете първи дами на държавата!

Юлия му отговори:

— И моите момчета ще остареят заедно с мене.

Твърде суров към себе си и близките си, Август не одобряваше прекалено натруфените жени. Веднъж Юлия влезе при баща си облечена много елегантно и веднага усети студенина в държането му. На следния ден дойде със скромно и просто облекло. Императорът не скри задоволството си. Но Юлия не пропусна да отбележи:

— Днес съм се облякла за тебе, татко, а вчера за мъжа си.

И така, полушеговито, полусериозно спореха за маловажни неща. Затова пък Август най-безогледно подчиняваше щастието на дъщеря си на своите лични и държавнически планове.

В деня, когато се роди Юлия, той изпрати на майка й Скрибония писмо за развод, защото искаше да се ожени за Ливия. Едва ли не още в люлката сгоди дъщеря си за Антил, сина на Антоний. Когато тя стана на петнадесет години, я ожени за Марцел, а две години по-късно — за Агрипа.

Една година след смъртта на Агрипа й бе заповядано да се омъжи за Тиберий. Това със сигурност е било план на Ливия, която се стремеше по този начин да свърже сина си с рода на Юлиите — дори с цената на личното щастие на Тиберий. Защото от няколко години той вече беше женен за Випсания, дъщерята на Агрипа от предишния му брак; имаше син на име Друз, обичаше и беше обичан.

Заповядаха на Тиберий да се разведе и да се ожени за Юлия, която той презираше. Прекалено добре знаеше колко верни са слуховете за нейната развратност, защото самият той, прекрасно сложен мъж, на времето беше обект на желанията на императорската дъщеря. Бракът бързо приключи с фактическа раздяла. Не беше редно той да отваря очите на императора, а от друга страна, не искаше да страда мълчаливо и да става смешен, ето защо Тиберий предпочете да напусне Рим.