Александер Кравчук
Октавиан Август (61)

Посмъртно прикован на позорния стълб

Още докато робите носеха на ръце смъртно ранения Антоний при Клеопатра, някой от дворцовата стража задигна окървавения му меч и скришом го занесе в лагера на римляните. Надяваше се да получи висока награда за добрата новина.

Октавиан сигурно е очаквал, че победеният противник ще се раздели с живота си. И все пак новината за смъртта на човека, с когото от години го свързваха толкова много неща, разтърси младия Цезар. Той седна в дъното на палатката и не можа да сдържи сълзите си. Но бързо се овладя. И сякаш се срамуваше от моментната си слабост, а като че ли същевременно искаше да оправдае и себе си, и това, което се бе случило, та заповяда да му донесат писмата на Антоний отпреди две години, от времето, когато спорът между тях се разгаряше. Извика приятелите си и прочете пред тях най-високомерните и оскърбителни думи на покойния.

След няколко дни беше извършено наистина царско погребение на Антоний. Направи го Клеопатра, но с негласното съгласие и дори с известна помощ от страна на Октавиан. Рим научи за смъртта на Антоний едва на 13 септември. По странно съвпадение един от консулите по онова време беше Марк Тулий Цицерон, син на великия оратор, една от първите жертви на Антоний преди тринадесет години. От същата трибуна, на която тогава за удовлетворение на триумвира беше прикована отсечената глава и ръката на Цицерон, сега синът му официално прогласи, че Антоний, врагът на народа, е мъртъв.

Сенатът направи всичко възможно, за да изрази ненавистта си към победения. Нареди да махнат неговите статуи. Отне му всички почести и отличия. Отмени всички наредби, издадени от него. Искаше дори да го осъди посмъртно на пълна забрава, прието бе постановление името на Антоний да бъде зачеркнато във всички хроники и други документи.

След завръщането си в Рим Октавиан веднага отмени последния указ.