Александер Кравчук
Октавиан Август (110)

Вар, върни ми легионите

Август всяка година до края на дните си отбелязваше печалната дата на това поражение. Той неведнъж говореше с болка за трите легиона, за хилядите млади човешки същества, погубени от некадърността на военачалника Вар.

При вестта за германското въстание столицата изпадна в паника. Всички бяха сигурни, че победителите-бунтовници ще преминат Рейн, ще увлекат със себе си галите и ще нападнат Италия, изтощена от кървавите войни в Панония. Затова веднага започнаха да формират нови войскови части. Но наборът вървеше вяло. Всеки гледаше да се измъкне, както може, от изпращане на фронта — носеха се невероятни слухове за силата и дивия нрав на германите. Трябваше да се вземат извънредни мерки и да се наказват страхливите потомци на Ромул с конфискация на имуществото и дори със смърт. За защита на страната бяха призовани и освободените роби. В самия Рим бяха поставени силни стражи, а галите и германите, които се намираха в момента в столицата, бяха депортирани на островите.

Всички тези опасения бяха до голяма степен преувеличени. Колко лесно можеха да бъдат отблъснати и колко неорганизирани бяха ордите на Арминий, се вижда от отбраната на едно от укрепленията край река Лупия — тоест от дясната, германската страна на Рейн, — построено още от Друз. Веднага след битката в Тевтобургската гора германите в плътна маса обсадиха това укрепление. Защитниците бяха шепа хора, укрепленията слаби — само ограда от колове и валове, римляните разполагаха със скромни хранителни запаси, които трябваше да делят с жените и децата. Въпреки това римските войници няколко месеца отблъскваха всеки щурм. Накрая, когато по-нататъшната отбрана стана невъзможна поради глада, през една зимна нощ те напуснаха укреплението и с оръжие в ръка си пробиха път към Рейн.

Граничната река се защищаваше само от два легиона. Едва през пролетта на 10 г. тук дойде Тиберий и докара хранителни припаси чак от Италия. Осиновеният син на императора остана тук две години. Той подсили граничната стража и разшири системата от укрепления на левия бряг. Германите дори не се опитаха да минат през реката. Затова пък самият Тиберий на два пъти, през 11 и 12 г. от н.е., предприе далечни походи във вътрешността. Придружаваше го Германик, синът на починалия преди двадесет години Друз, а по-късно, когато Тиберий си замина, той пое командването на рейнската армия.

И двата похода бяха организирани по всички изисквания за сигурност. Обозите бяха ограничени до минимум. Тиберий заставаше на моста и лично проверяваше дали колите не са претоварени. По време на кампанията самият той често спеше и ядеше на голата земя като простите редници. Спазваше желязна дисциплина. Ако обстановката пораждаше и най-малко съмнение, нареждаше нощем да го будят всеки час. Заповеди издаваше само писмено.

Римляните опустошаваха земята на германите безнаказано, защото победителите на Вар се бяха изпокрили в дън горите, които пък римляните предвидливо избягваха.

Тъй мина кризата. Опасността от нашествие в Галия беше избегната. Но никой вече не мислеше отново да завладява страната между Рейн и Елба. Това би било голямо напрежение за империята, за нейната икономика и армия. От друга страна обаче за Рим беше въпрос на чест и престиж да си запази земите, веднъж вече поставени под негова власт. Изходът от тази дилема беше прост. Германия се наричаше една широка ивица от Галия по левия бряг на Рейн. Тъй че провинциите на римляните не намаляха…