Александер Кравчук
Октавиан Август (78)

Мисли, които Квинт Хораций Флак посвещава на приятеля си Луций Сестий Квирин, консул

Лютата зима вече отстъпва пред меката пролет и западния вятър. Машините свалят корабите на вода, топлината на обора вече не мами добитъка, нито пък огнището — земеделеца, по ливадите не се белее скреж. На лунна светлина Китерската Венера е повела танц и красивите грации и нимфи пристъпват в такт.

Сега е време да се окичим с венец от зелена мирта или пък от цветята, наболи по размекналата земя. Сега е време да принесем в мрачните гори жертва на Фавън — овчица или козленце — каквото си избере.

Призрачната смърт хлопа по вратите и на сиромашките хижи, и на царските палати. Щастливи Сестий, животът е кратък и не оставя място за големи надежди. Докато се усетиш, и ето те вече сред непрогледния мрак, сред призрачните сенки в тъжните селения на подземния свят. А влезеш ли там, край на веселите пирове и виното, прощавай очарователен Ликидас, който днес си любимец на момчетата, а утре ще караш момичетата да примират от наслада^[1].