Александер Кравчук
Октавиан Август (85)

Границите на властта

Граждани! Ако можехме да живеем без жени, нямаше да имаме никакви неприятности. Но щом природата е наредила нещата така: с жена лошо, но без жена още по-лошо, трябва по-скоро да мислим за продължението на рода, отколкото за мимолетните лични удоволствия.

Императорът с любов се ровеше в старата римска литература, а и сам пишеше. Беше автор на „Поощрения за философите“ и „Отговор на Брутовата възхвала на Катон“. В тринадесет книги описа живота си чак до войната в Кантабрия, а на сицилийската война посвети отделна поема. Беше свикнал в банята да съчинява кратки куплети и епиграми, които по-късно издаде в неголям сборник. Цитираният откъс е от речта на един цензор отпреди повече от сто години. Август не само че го е записал, но и го поместил в уводната част на закона, стимулиращ бракосъчетанията. Насърчението се изразява в значителни привилегии за женените мъже и ограничения и данъци, налагани на онези, които между двадесет и пет и шестдесетгодишна възраст не са встъпили в брак. Женените имаха предимство при кандидатирането за служба и при подялбата на наследство; освен това за тях се запазваха по-хубавите места по време на големи зрелища.

Август издаде първия закон с такова съдържание още през 28 година, но почти веднага трябваше да го оттегли, защото предизвика твърде голяма съпротива. След десет години, през 18 година след завръщането му от Изток, отново беше издаден такъв закон и той отново предизвика буря от протести. Императорът трябваше да смекчи някои от клаузите и дори да отложи въвеждането му с няколко години. Едва след двадесет и седем години, през 9 г. от н.е., той издаде трети брачен закон, и то по-суров от предишните. По ирония на съдбата и двамата консули за годината, формално автори на закона, не бяха женени и нямаха деца.

Всъщност нежелание за встъпване в брак и създаване на семейство се проявяваше преди всичко сред слоевете на богатите римляни. Императорът не си даваше сметка, че това явление е типично не само за Рим и не само за неговата епоха. Има обществени процеси, пред които е безсилен всеки законодател. По-лесно е да промениш строя, отколкото да накараш ергените да се откажат от своята сладка свобода.

Сред висшите слоеве на римското общество процесът на разлагане на семейството беше отишъл твърде далеч. Разводите и изневерите станаха нещо обикновено. Хораций, по онова време едва ли не официален пропагандатор на идеите на Август, в много свои произведения громеше прелюбодейците. Но самият той не беше женен и си имаше своите любовни истории. Само че той се занимаваше — и така съветваше и другите — с леки жени от низшите слоеве.

Императорът демонстративно проявяваше грижа за семейната институция. По време на пътуванията си из Италия раздаваше пари на бедните и многодетни семейства, а на момчетата помагаше в кариерата. Идеал на Август бяха многодетните семейства като семейството на Гай Крисп Хилара от Фезуле, който идваше тържествено на Капитолия, повел осем деца, близо тридесет внуци и осемнадесет правнуци. Само че за да се осъществи и популяризира този идеал, трябваше не само да се насърчават женитбите, но и да се укрепва здравината и чистотата на съществуващите семейства. Ето защо Август издаваше и закони, наказващи сурово вероломството и прелюбодеянието. Много му се искаше също да затрудни разводите, но по негово време те бяха толкова широко разпространено явление, че не можеше и дума да става за каквито и да било промени в това отношение.

Когато в сената обсъждаха семейното законодателство, много от ораторите се оплакваха, че в днешно време встъпването в брак е голям риск: човек вече не може да вярва на сегашните жени, а смелостта на младите хора надминава всякакви граници. С тези извъртания искаха да оправдаят факта, че толкова много сенатори са неженени. Но в някои изказвания се криеха и жлъчни намеци по адрес на владетеля, който се заглеждаше в младите омъжени жени.

На изявленията на благородните сенатори Август отговори, че всичко, което е могло да се уреди и поправи по законодателен път, вече е направено. Останалите деликатни въпроси в отношенията между хората не могат да се уреждат чрез декрети.

Понеже този отговор не задоволи събраните, императорът добави:

— В края на краищата всеки сам трябва да възпитава жена си, както правя и самият аз.

Веднага го запитаха с молби да им каже как въздейства на Ливия, та и те да се поучат. Подиграваха се, разбира се. Но императорът вече нямаше как да се измъкне. Той взе да се запъва и да мънка нещо за женски накити и дрехи, за извеждане от къщи и за скромността.

С такива разсъждения и диспути завърши едно от заседанията на няколкостотин стари мъже, които управляваха най-голямата държава в историята на Европа.