Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Смъртта на Клеопатра

Хората на Октавиан изведоха царицата от гробницата в мига, когато Антоний изпусна сетния си дъх. Настаниха я в двореца, оставиха й прислугата и имуществото. Но понеже се опасяваха, че ще посегне на живота си, зорко я следяха.

След няколко дни Октавиан отиде да я види. Завари я легнала на едно ниско ложе, в лека туника, невчесана. Тя веднага скочи и се хвърли в краката му. Октавиан я накара да легне и седна до нея. За последен път я бе видял преди шестнадесет години в Рим, когато беше дошла по покана на Цезар. А Клеопатра може би тогава дори не бе обърнала внимание на момчето, което сега държеше съдбата й в ръцете си.

Красотата й не беше класическа. Сега тя беше на 39 години. Родила бе четири деца. Преживяла бе голяма трагедия — изгуби царството си, мъжа си, свободата си. Не беше сигурна дали ще спаси собствения си живот и живота на децата си. Видът й беше занемарен, очите — зачервени от плач. И въпреки това лицето на Клеопатра, необикновено интелигентно, изящно и нежно, си оставаше привлекателно.

Отначало царицата започна да се оправдава. За всичко станало бил виновен неотстъпчивият Антоний, който й налагал волята си. Октавиан обаче й припомни някои факти и тя веднага смени темата. В стаята имаше статуи и портрети на Цезар. Под ръка й бяха писмата от него. Клеопатра започна да чете откъси от тях, като от време на време уж мимоходом, но съвсем многозначително подхвърляше, че това са писма от бащата на Октавиан. И някак все попадаше на места, пълни с пламенни любовни обяснения.

От време на време от устата на Клеопатра се отронваше уж неволна въздишка.

— И защо са ми сега твоите писма? О, защо не умрях преди тебе! Но щом той е при мене, все едно, че си ти…

Октавиан седеше неподвижно. Накрая, забол очи в земята, каза:

— Бъди спокойна. Нищо лошо няма да ти се случи.

Тогава Клеопатра му връчи опис на скъпоценностите и парите си. Но в същия момент присъстващият на разговора интендант на царицата я обвини, че списъкът не е пълен. Тя скочи от леглото, сграбчи интенданта за косите и започна да го удря по лицето. Октавиан се разсмя и възпря този пристъп на ярост. Клеопатра поривисто се обърна към него:

— Какъв ужас! Ти благоволяваш да дойдеш и поговориш с мен. Но слугите ми се осмеляват да ме обвиняват, че съм скрила няколко женски накита. Е, добре, направих го, но не за себе си. Исках да подаря тези скъпоценности на Ливия и Октавия, за да се застъпят за мен пред тебе.

Октавиан отговори, че в това отношение й предоставя пълна свобода. Добави, че тя може да разчита на по-голяма снизходителност, отколкото е очаквала. С това разговорът свърши.

Един римлянин, тайно обожаващ Клеопатра, й съобщи, че отпътуването от Египет ще бъде скоро. След три дни тя също ще замине с децата си за Рим, за да придаде още по-голям блясък на триумфалното завръщане на победителя. Тогава Клеопатра взе окончателно решение.

Сутринта със съгласието на Октавиан отиде на гроба на Антоний. Плака дълго и остави цветя. След това се върна и нареди да приготвят банята и да й поднесат изискана закуска. В същото време пред вратите на двореца се появи някакъв селянин с кошница. Стражите го спряха и го попитаха какво носи. Селянинът отвори кошницата, разгърна листата отгоре и им показа прекрасни едри смокини. Войниците се чудеха на големината им, а той се смееше и им даде да си вземат по няколко. После се запъти към покоите на царицата.

След закуската Клеопатра седна да пише писмо. Запечата го и поръча да го предадат на Октавиан. После отпрати цялата прислуга и остана само с две робини, същите, които вече бяха с нея в гробницата. Щом хвърли поглед на писмото, Октавиан скочи и хукна към покоите на царицата. Защото в писмото си Клеопатра молеше да я погребат до Антоний.

Хората, които стигнаха първи, намериха вратите заключени. Изкъртиха ги. Клеопатра лежеше неподвижна върху позлатено ложе. Беше облечена във великолепни царски одежди.

Едната робиня, Ейра, лежеше в краката на господарката си, а другата Хармион, се олюляваше и със сетни сили се мъчеше да оправи короната на главата на царицата.

Някой извика:

— Хубава работа, Хармион!

Девойката, която вече потъваше в мрака на смъртта и може би си е мислила само за короната, отвърна:

— Така е най-хубаво, защото тя е потомка на толкова царе.

И рухна мъртва на земята.

Трите жени отнесоха в гроба тайната на смъртта си. На лявото рамо на Клеопатра откриха две малки следи от ухапване. Но в стаята нямаше змия. Може би беше успяла да изпълзи, защото вратите излизаха направо на морския бряг. Някои дори казваха, че видели по пясъка следи от някакво влечуго.

Волята на царицата бе зачетена. Погребението й беше достойно за последната представителка на великата династия на Птолемеите, които три века бяха управлявали Египет. Тленните останки на Клеопатра бяха погребани редом с гробницата на Антоний. По заповед на Октавиан тържествено погребаха и двете робини близо до тяхната господарка.