Александер Кравчук
Октавиан Август (52)

Студената война

Защо си се променил толкова? Защото живея с царицата ли? Тя ми е жена. А впрочем сега ли е започнало това или преди девет години? А ти да не би да си верен на Ливия? Обзалагам се, че след прочитането на това писмо ще преспиш с Тертула или с Терентила, с Руфила или пък със Салвия — а може дори с всичките! Толкова ли е важно с коя се любя^[1]?

Антоний действително се ожени за Клеопатра (без дори да си направи труда официално да се разведе с Октавия) и този факт имаше политическо значение, защото той стана съпруг на владетелката на една богата страна. Истина беше и това, че Антоний се държеше като източен владетел, който изобщо не се интересува от работите на Рим и гледа само да осигури солидно наследство на потомците си. Истина беше най-сетне и това, че Антоний официално призна Цезарион за син на Цезар.

Имаше, разбира се, и доста неща, за които Антоний можеше да упрекне Октавиан. Преди всичко той и досега не беше изпратил на Изток обещаните двадесет хиляди легионери; освен тава самоволно бе заел Африка и лишил Лепид от власт; най-после той не беше върнал на Антоний всички кораби, предоставени му за похода срещу Помпей.

В основата на големия спор стоеше простият факт, че светът беше малък за двамата…

Откак Октавия се върна от Атина, напрежението непрекъснато растеше. По-късно се чу за вероломното залавяне на арменския цар, за триумфа в Александрия, за раздаването на римски владения, за сватбата с Клеопатра. В Рим постъпките на Антоний се следяха със загриженост и възмущение не само от Октавиан. Клеопатра никога не успя да спечели симпатиите на Рим, а напоследък Антоний прекалено ясно показваше, че я смята за действителна владетелка на Изтока. Това нараняваше гордостта на римляните.

Независимо от всичко Антоний все още имаше много съюзници край Тибър. Между тях бяха и двамата консули Гней Домиций и Гай Созий, които съгласно споразумението в Мизен встъпиха в длъжност на 1 януари 32 година.

Антоний им съобщи за даренията, които беше направил на Клеопатра и нейните деца. Същевременно искаше сенатът официално да ги потвърди. Консулите си даваха сметка, че това може само да навреди на Антоний, затова предпочетоха да си мълчат по този въпрос. По същото време Октавиан забрани да се прочете второто писмо на Антоний, в което той уведомяваше сената за своите мними победи в Армения.

Положението се усложняваше още повече от обстоятелството, че в края на 33 година официално изтичаше срокът на триумвирата. За Антоний това беше без значение, той имаше подкрепата на египетската царица, но Октавиан от този момент можеше да разчита само на своя авторитет и верността на войниците си. В същото време привържениците на Антоний в Рим разгласяваха, че той е готов да се откаже от всички пълномощия и да възстанови напълно стария републикански строй. В сената консулът Созий произнесе реч, в която остро разкритикува отсъстващия Октавиан. Той дори предложи проектопостановление, насочено против него. Само „ветото“ на един верен на Октавиан народен трибун отклони надвисналата опасност.

След няколко дни Октавиан влезе в сената, обкръжен от въоръжени войници и приятели. Зае мястото си между двамата консули и отговори на речта на Созий, без да пести острите обвинения по адрес на Антоний, както и по адрес на присъстващия консул. Изрази съгласие да се възстановят старият строй и свободите при условие, че самият Антоний се завърне в Рим и съдейства за нормализиране на отношенията. Съобщи също, че няма да пречи на никого да замине на Изток. Тези думи бяха разбрани правилно. През следващите дни двамата консули, а след тях и около триста сенатори напуснали Рим.

И тъй, от столицата отсъстваха най-важните сановници. Сенатът се превърна в един обезглавен труп. Формално погледнато, Антоний би могъл да заяви, че сега законното правителство е на негова страна. Но точно това улесни следващите действия на Октавиан. Защото сановниците и сенаторите, които останаха в Рим, бяха негови непоколебими съмишленици.

Антоний реагира на Октавиановата реч по най-долен начин. Нанесе удар на най-слабия и най-малко виновния. Октавия получи писмо за развод и трябваше незабавно, в присъствието на приносителите му, да напусне дома на мъжа си. Тя не се противопостави и дори взе всичките деца на Антоний.

По това време от Изток започнаха да пристигат в Рим досегашните привърженици на Антоний, които се чувстваха зле в атмосферата на ориенталския двор. Високомерието и капризите на Клеопатра болезнено нараняваха гордостта на римските сенатори. Сред другите знаменитости тогава се появи и Мунаций Планк — същият, който преди девет години, по време на перузийската война, сформира два легиона срещу Октавиан. Сега, за да изкупи предишната си вина и да го увери в приятелските си чувства, той му предаде ценни сведения: при весталките се пазело завещанието на Антоний, чието съдържание Планк знаел добре, тъй като е бил свидетел при заверяването му.

Весталките отказаха да дадат документа, но Октавиан го взе насила и го прочете в сената. Рим научи, че Антоний приписва огромни суми на децата на Клеопатра; че желае да бъде погребан заедно с царицата в обща гробница; че още веднъж признава Цезарион за син на Цезар.

Това предизвика огромно възмущение. Същевременно се разнесоха слухове, че Антоний смятал да направи Клеопатра владетелка на Рим и да пренесе столицата в Александрия. Вълната от възмущение беше използвана, за да се организират манифестации, изразяващи единството на всички римски граждани в Италия и в западните провинции. Същия ден те тържествено положиха индивидуално и групово клетва за вярност пред Октавиан, като изразиха волята си да защищават държавата под неговото командване.

Скоро след това, опазвайки всички запазени от векове церемонии, заобиколен от жреците в храма на богинята на войната — Белона, Октавиан обяви война на Клеопатра.