Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Тарент

Когато мощната флота на идващия от Изток Антоний стигна до Брундизий, тя отново завари пристанището и вратите на града затворени.

От времето, когато повика Антоний на помощ, положението на Октавиан се беше подобрило. В Италия се върна Агрипа, който дотогава потушаваше въстанията в Трансалпийска Галия, в Аквитания. Флотата се възстановяваше. За тази цел в Неаполитанския залив, в околностите на Путеоли и Мизен, се извършваха огромни подготвителни работи — свързваха с канали двете крайбрежни езера помежду им и с морето. По този начин се образува широко вътрешно пристанище, където спокойно можеше да се строят кораби и да се обучава екипажът. За да се набере необходимият брой гребци, собствениците от цялата страна изпращаха тук робите си. Самият Октавиан и приятелите му дадоха пример в това отношение.

И тъй, сега Октавиан гледаше по-уверено в бъдещето, но все пак се съмняваше в добронамереността на Антоний. Защо идва с толкова голяма флота? Дали отново не е решил да влезе в преговори с Помпей? Октавиан знаеше, че и Антоний вече зависи от неговата добра воля, тъй като за войната с партите имаше нужда от нови легиони, чието набиране в Италия само той можеше да осигури. Ето защо не беше в интерес на Октавиан да избързва. Трябваше да разбере какво наистина възнамерява Антоний. Трябваше да му покаже, че единствен господар в Италия е той, младият Цезар.

От друга страна, не биваше да дразни Антоний, за да не се свърже с Помпей. Меценат беше натоварен със задачата да разбере какво е настроението на Антоний и на неговото обкръжение, а също и да заглади лошото впечатление, предизвикано от затварянето на Брундизий. Октавиан също се отправи на юг, но пътуваше бавно и чакаше вести. По пътя срещна сестра си Октавия. Тя беше пристигнала от Изток заедно с мъжа си и веднага разбра какво интересува брат й. Побърза да му изясни положението.

В същото време, след като не можа да влезе в Брундизий, Антоний отплава към Тарент. Двамата триумвири отново се срещнаха край реката близо до града. Лодките им се доближиха една до друга, нямаха дори лична охрана. Октавиан пръв отиде да види сестра си, дошла преди него в Тарент. Той пренощува в дома на Антоний сам, без личната си охрана и по този начин показа пълното си доверие. На следващия ден Антоний върна визитата на Октавиан, също без охрана.

Ледовете се пропукаха. Скоро беше постигнато споразумение, което гласеше:

Анулира се договорът, сключен предишната година в Мисен. Секст Помпей е враг на народа. За войната срещу него Антоний предава на Октавиан повече от сто кораба, като в замяна получава четири легиона за похода си срещу партите. Управлението на триумвирите, което формално изтича в края на декември 38 година, се удължава с 5 години.

И този път, както обикновено в такива случаи, не мина без проекти за политически женитби. Двегодишната дъщеричка на Октавиан — Юлия, беше сгодена за сина на Антоний и Фулвия — Юлий Антоний. Едногодишната Антония, дъщеричка на Антоний и Октавия, трябваше да се омъжи в бъдеще за сина на Домиций Ахенобарб.

Скоро след сключването на договора Антоний с флотата си отплава на Изток. Придружаваше го Октавия. Тя беше бременна, затова грижовният й съпруг я свали на брега на първото място, където спряха — на остров Коркира[1], за да замине оттам за Рим. Те нямаше да се видят никога вече.

Бележки

[1] Остров в Адриатическо море, сега Корфу. — Б.авт.