Александер Кравчук
Октавиан Август (12)

Божественият младеж

Разгърнатата от Цицерон политическа кампания не можа веднага да убеди всички. Много сенатори заеха изчаквателна позиция, а други настояваха за помирение и компромис. Както изглежда, на същото мнение бяха и двамата консули Авъл Хирций и Гай Вибий Панса, които встъпиха в длъжност на 1 януари 43 година. И двамата бяха някогашни офицери на Цезар и дължаха издигането си на него.

На заседанието в първия ден на новата година Цицерон отново взе думата. Той яростно се обяви против предложението да се проводят пратеници при Антоний. Искаше война. Но говори надълго и за заслугите и наградите: за Лепид, който доведе до примирието със Секст Помпей; за Децим Брут, който толкова храбро брани провинцията си; за легионите, които измениха на Антоний. Но най-вече превъзнасяше Октавиан, младия Цезар. Възклицаваше:

— Кой ли ни е пратил от небето този божествен младеж?

Сравняваше го със Сципион, завоевателя на Картаген, и с Александър Велики — двама мъже, които са извършили още на младини велики подвизи. Опасенията, че Октавиан може да измени на републиката, той наричаше напразни и безпочвени. Цицерон твърдеше:

— Познавам всички мисли на този млад човек. За него няма нищо по-скъпо от републиката, нищо по-ценно от вашия авторитет, нищо по-желано от доброто име сред знатните хора, нищо по-сладко от истинската слава. Затова се осмелявам дори да гарантирам за него — пред вас, пред римския народ, пред републиката. Кълна се, поемам отговорността, гарантирам, че Гай Цезар винаги ще бъде такъв гражданин, какъвто е сега, какъвто всички ние искаме да го виждаме.

Именно за този младеж, чиято армия вече се бе отправила на север, за да се притече на помощ на Брут, Цицерон искаше най-високи титли и пълномощия: длъжността пропретор^[1] и включване в състава на сенаторите. Чак след няколкодневни дебати, на 4 януари, сенатът прие част от предложенията на Цицерон. Не всички обаче, защото войната още не беше официално обявена. От друга страна, проводиха пратеници при Антоний. Но ако мисията им се провалеше, Октавиан трябваше като пропретор заедно с консулите да оглави подкрепленията за Децим Брут.

Вестта за решението на сената стигна до лагера на Октавиан в Сполеций^[2] на 7 януари. От този момент двадесетгодишният младеж по закон пое командването на една от армиите на републиката. Според древния обичай Октавиан принесе жертва на божествата — за собствения си успех, за успеха на армията и на повереното му дело. Гадателите казаха, че жертвата е приета от боговете и му предсказва много благоприятно бъдеще.