Александер Кравчук
Октавиан Август (17)

Походът към Рим

В името на боговете ела на помощ, и то колкото може по-бързо!

Досега младият Цезар изпълняваше каквото му кажех, той има прекрасен характер и постоянство, достойно за възхищение. Но ето че с разни долни писма, с помощта на лъжливи агенти и вести у него се събуди голяма надежда да стане консул. Откак усетих това, в писмата си непрекъснато мъмря Цезар, а упреквам и близките му, които са тук.

Ние, Бруте, сме играчка на прищевките на войниците и маша на военачалниците. Всеки гледа само да се докопа до властта в републиката. Разумът, мярката, законът, обичаите, задълженията, мнението на гражданите, присъдата на потомците не значат нищо.

Затова те моля, ела веднага да освободим най-после републиката!

Но през юли, когато пише това на Марк Брут, Цицерон би трябвало да си спомни, че преди няколко месеца самият той доста бе допринесъл за подкопаването на законността. Сега Октавиан се домогва до консулския пост. Наистина, това противоречи на закона и традицията, защото още не е достигнал необходимата възраст и досега не е заемал никаква по-низша длъжност. Но нима се придържаха към законите, когато легализираха частната армия на Октавиан? Ами когато го направиха претор? Или когато го пратиха срещу длъжностно лице, с което искаше законно да поеме наместничеството? И кой именно учеше Октавиан, че законите важат дотолкова, доколкото съответстват на благото на републиката? Младежът беше наистина схватлив. Много бързо разбра, че благото на републиката изисква на всяка цена именно той да заеме най-високия пост, дори ако това противоречи на закона.

Когато пиша тези думи, най-много ме измъчва това, че някога гарантирах пред републиката за този младеж, почти момче, и сега ми е много трудно да се измъкна от това задължение. Ала надявам се да удържа Октавиан, макар че мнозина ми пречат. Все пак той има характер, въпреки че поради своята незрелост понякога се огъва. Не са малко и онези, които се мъчат да го заблудят, като си мислят, че с блясъка на фалшивите почести ще заслепят честния му ум.

Абсолютно необходимо е, Бруте, колкото може по-бързо да дойдеш с армията си в Италия. Тук те очакват с нетърпение. Щом стъпиш на италийска земя, всички ще се стекат при тебе. В името на боговете, побързай! Добре знаеш, че времето и бързината решават всичко!

През юли Цицерон изпрати много писма с такова съдържание. Преди всичко до Марк Брут, но и до други верни на републиката наместници. Никой не отговаряше на отчаяните призиви, отникъде не идваше помощ. Напротив, Брут и Касий усложниха положението в Италия, като си присвоиха за нуждите на войските приходите от източните провинции за държавата хазна. Поради това сенатът, въпреки че обложи населението на Италия с данъци, не можа да изплати на Октавиановите войници обещаното възнаграждение за победата при Мутина.

В първите дни на август пред сената се наредиха четиристотин офицери, пристигнали като делегация от армията на Октавиан. Те искаха не само заплатите и наградите, но и — естествено само от свое име и от името на войниците, без да споменават скромния Октавиан, — консулска длъжност за своя военачалник. Те доказаха, че добре знаят историята, защото приведоха много примери, когато за консули са се кандидатирали военачалници, неотговарящи на изискваните по закона условия. Но сенатът нямаше намерение да отстъпи. Офицерите получиха строго мъмрене за дръзкото си държане. Вместо да се оправдава, водачът на делегацията се хвана за меча си и каза: „Ако не я дадете вие, ей този ще я даде…“

След няколко дни осемте легиона на Октавиан пресякоха малката рекичка Рубикон, по която минаваше границата между Цизалпийската Галия и същинска Италия. Преди седем години през същата рекичка бе минал и Цезар^[1].

Рим бе обзет от паника. Сенатът веднага прати делегация да пресрещне бързо напредващата армия. Пратениците съобщиха на Октавиан, че може да се кандидатира за консул, а войниците ще получат обещаните пари. Преговорите още се водеха, когато пристигнаха други пратеници, за да анулират предишните предложения. Положението в Рим се беше променило. В пристанището Остия бяха слезли два легиона, пристигнали чак от Африка, за да бранят града. Сенатът отново се окуражи и реши да се противопостави на хлапака.

В столицата набираха войници, укрепиха хълмовете и мостовете, скриха на сигурно място държавното съкровище. Усилено търсеха майката и сестрата на Октавиан, за да ги държат в ръцете си като заложници. Но Октавиан вече беше пред вратите на Рим. Легионите му обградиха от север Квиринала. Почти веднага в стана на бунтовника се яви цяла процесия от знатни римляни, дошли да му засвидетелстват своята вярност и преданост.

На следния ден младият военачалник влезе в града начело на една кохорта от личната си охрана. Отиде на Форума, където в храма на Веста^[2] го приветстваха майка му и сестра му.

Войските, които трябваше да бранят столицата, веднага преминаха на страната на по-силния. Градският преторианец, който след смъртта на консулите беше най-висш по ранг и отговаряше за отбраната на Рим, се самоуби. Тази новина не направи никакво впечатление. А всъщност смъртта на този изоставен от всички пазител на реда беше особено трагична и придобиваше символично значение. Градът си отдъхна облекчено, защото легионите на Октавиан се държаха дисциплинирано. Победителят реквизира само държавното съкровище и изплати на всеки войник по десет хиляди сестерции. За да не го заподозрат в оказване на натиск, на 19 август, в деня на изборите, Октавиан не беше в града. Избраха го единодушно за консул. Втори консул стана Квинт Педий, негов братовчед. През следващите дни бяха приети три постановления. Първото формално утвърждаваше осиновяването на Октавиан от Цезар. Второто анулираше решението на сената, според което Долабела бе обявен за враг на народа. Защото в Рим вече се знаеше, че убиецът на Требоний е мъртъв. Лаодикея беше предадена и Касий я завзе още през юли. Изоставен от всички, в последния момент Долабела помолил един войник от личната си охрана да му отсече главата с меча си. Тъй че и той загинал по същия начин както Требоний. С третия указ, автор на който формално беше консулът Педий, се нареждаше да се възбуди съдебно дирене във връзка със смъртта на Цезар. Понеже в Рим не беше познато общественото обвинение, исковете срещу участниците в заговора и враговете на диктатора се предявяваха от частни лица.

Всички ответници бяха призовани пред съда в един и същи ден. Естествено, не се яви никой. Едни отдавна бяха извън Италия, а други напуснаха Рим в последния момент. Всички бяха признати за виновни в убийство. Те бяха заклеймени като врагове на народа. Имуществото на осъдените беше конфискувано. От съдебните заседатели само един — Публий Силиций Корона — гласува за оправдаването им. Целият град беше възхитен от неговата гражданска доблест, но и от великодушието на Октавиан, който не направи нищо на смелчака.

Още през първите дни Цицерон посети Октавиан. Не беше обаче първият, дошъл да му поднесе почитанията си. Младежът веднага го пресече с многозначителните думи:

— Идваш последен от приятелите ми…

Скоро след като стана консул, Октавиан разреши и на Цицерон, и на втория си баща Филип да напуснат Рим. Цицерон му благодари в писмо:

Радостта ми е двойна, защото освобождаваш от задължения и мене, и Филип. Това означава, че ми прощаваш за миналото и ми даваш свобода за в бъдеще^[3].