Александер Кравчук
Октавиан Август (34)

В откровена приятелска атмосфера

Октавиан: Добре дошъл! Трябва обаче веднага да изразя изненадата си. Преди една година ти замина заедно с Цецина при Марк Антоний като мой посланик. Трябваше да му представиш положението в Италия и да го помолиш да се намеси в конфликта между мен и Луций и Фулвия. Цецина се върна. Наистина, нищо не уреди, но вината за това не е негова. Ти обаче намери за уместно да останеш при Антоний. Сега идваш да ме посетиш. Натоварен си с мисия на добра воля. Да, но ти си от противниковия лагер. А аз никога не съм забравял за нашето приятелство. Твоят брат застана на страната на Луций и заедно с него капитулира в Перузия. Сега е жив и здрав. Излиза, че съм спасил брата на моя враг…

Луций Кокцей Нерва: Трябва ли да разбирам това в смисъл, че Марк Антоний е твой враг? Както и всеки, който е в неговия лагер? Искам да ти обърна внимание, че тъкмо ти неотдавна взе под свое командване една от армиите на Антоний, с което много го засегна.

Октавиан: За армията на Фуфий Кален ли става дума? Бях принуден да направя това. След смъртта на Кален командването на армията искаше да поеме съвсем младият му син. Сам разбираш, че е недопустимо да се оставят единадесет легиона на едно момче. Всъщност за армията на Кален отдавна си точеха зъбите всички размирници. Луций Антоний се осмели да започне военни действия точно защото разчиташе на подкрепата на тази армия. Напоследък Азиний Полион и Домиций Ахенобарб се мъчеха да привлекат тези легиони на своя страна. Ясно е защо — само за да ги използват срещу мене. След перузийската война аз поех командването и на двата легиона, сформирани от Мунаций Планк. Самият той — ти най-добре знаеш — избяга на Изток. Имаше опасения, че тези легиони ще отидат в Сицилия при Секст Помпей. Конницата на Планк успя да се прехвърли там.

Нерва: Антоний беше информиран малко по-различно за тези събития. Въпреки това той не вярваше на приказките за твоята враждебност, докато не видя затворени вратите на Брундизий.

Октавиан: Такава заповед не съм издавал. Дори не знаех, че Антоний вече е пристигнал. Жителите на града и началникът на гарнизона са затворили вратите по собствена инициатива. Всъщност аз ги разбирам и споделям опасенията им. Сега Антоний е съюзник на Секст Помпей, главатаря на пиратите. Той идва заедно с Домиций Ахенобарб, който — на това трябва особено да наблегна — има официална присъда като убиец на моя баща и е обявен извън закона. Напоследък Домиций вършеше пиратски набези в Адриатическо море и грабежи по италийското крайбрежие.

Нерва: Очевиден и безспорен факт е, че Домиций изобщо не е участвал в съзаклятието срещу твоя баща. Неговото осъждане няма нищо общо с правото. Той беше приятел на Брут, това е факт. Но докъде ще стигнем, ако преследваме всички приятели на Брут? А може би и приятелите на неговите приятели? Да смятаме, че този въпрос не е съществувал.

По въпроса за договора между Антоний и Помпей бих искал да отбележа, че ако ти не беше почнал война в Италия, сигурно нямаше да се стигне дотам. Но когато въоръженият конфликт стана факт, Антоний трябваше да си потърси съюзник. Не изключвам обаче и възможността да се е съюзил с него, за да може след това да ви помири.

Октавиан: Длъжен съм категорично да протестирам. Аз не съм започнал войната. Тя ми беше натрапена — на цяла Италия и на мен — от Фулвия, Маний и Луций. Бих искал също да подчертая, че до сега Помпей не се осмеляваше да върши набези във вътрешността на страната. Ако напоследък си го позволява, значи разчита на нечия подкрепа.

Нерва: Да говорим направо! Не само че разчита на подкрепата на Антоний, но дори го прави по негово нареждане. Нека не си затваряме очите. Благодарение на голямата си флота Помпей ще атакува цялото крайбрежие на Италия. Ти самият много добре знаеш, че не си в състояние да му се противопоставиш в открито море.

Октавиан (след продължителна пауза): Дълбоко съм убеден, че този престъпник няма да убегне заслуженото наказание. Току-що ми съобщиха, че един от градовете на юг дал отпор на Помпей.

Нерва: Ти спомена за Фулвия. Бих искал да те уведомя, че тя неотдавна почина. Може би ще те заинтересува фактът, че разговорът между Антоний и Фулвия по време на срещата им в Атина беше много неприятен за нея. Антоний замина, без да се сбогува с жена си. Фулвия беше болна още когато тръпна за Пелопонес. Беше много разстроена от всичко, което се случи, и най-вече от реакцията на мъжа си. Антоний, макар да знаеше, че болестта на Фулвия е сериозна, изобщо не отиде да я види — за което сега съжалява, но вече е късно.

Трябва откровено да се каже, че Фулвия беше сериозна пречка за постигане на споразумение между вас. Сега не виждам никакви съществени причини да не обсъдите открито своите становища. Аз съм готов да занеса на Антоний писмо от тебе в този дух. Ти си по-млад, така че първата крачка трябва да направиш ти.

Октавиан: При сегашното положение не смятам, че това е целесъобразно. Военните действия са факт. Впрочем, ти не ми носиш писмо от Антоний. Ще се радвам обаче, ако мога да изпратя писмо до майка му. Много съжалявам, че след събитията в Перузия е напуснала Италия. А тя произхожда от рода на Юлиите, значи ми е роднина. Винаги съм се отнасял към нея с най-дълбока почит. За нея съм готов да направя всичко като за родна майка^[1].