Александер Кравчук
Октавиан Август (97)

Смъртта на Друз

Тиберий завари брат си още жив. А беше препускал ден и нощ без отдих от Северна Италия, където го завари вестта за нещастието. Пътувал бе през Алпите и през все още свободната Германия чак до река Сала. По пътя през вражеската страна го беше придружавал само един доверен водач.

Последната заповед на умиращия Друз беше: Тиберий да бъде посрещнат в лагера с всички военни почести като военачалник на дунавската армия и победител на панонците.

Издъхна в присъствието на брат си на 14 септември 9 година, тридесет дни след фаталното падане с коня. Друз отначало не отдаваше голямо значение на счупения си крак и не спря армията, връщаща се от Елба за Рим. Скоро състоянието му се влоши и войските се установиха на бивак за по-дълго, но положението вече беше неспасяемо. Друз умря едва тридесетгодишен. Беше храбър в боя, великодушен към победените, непосредствен в държането си, грижовен към войниците. Остави двама сина. По-големият, Германик, беше на шест години, а по-малкият — Клавдий, който по-късно стана император, само на година.

Офицерите пренесоха на ръце тленните останки на военачалника си от Сала чак до Могонциакум край Рейн. В този град, създаден от Друз и днес наричан Майнц, се намираше главната квартира на рейнската армия. Войниците искаха там да бъде погребан победителят на германите. Но Август реши друго: тленните останки да се пренесат в Рим.

Траурната процесия прекоси Галия и Алпите. Сам Тиберий вървеше отпред. Щом наближеха някой град, най-знатните граждани излизаха да ги посрещнат и поемаха саркофага от ръцете на офицерите. Август и Ливия очакваха процесията в Павия, град в Северна Италия. Макар че зимата започна рано и се случи мразовита, те предвождаха шествието чак до столицата. Във всички градове, през които минаваше пътят им, горяха траурни клади.

В Рим се стече огромно множество. Друз се радваше на по-голяма популярност дори от Марцел. Той импонираше на всички със снажната си фигура и със славата си на победител на най-мъжествените народи в Европа, печелеше сърцата със своята достъпност и либерализъм. Открито се обявяваше за пълно възстановяване на стария строй.

Тиберий произнесе слово за покойния си брат на Форума, а Август — в големия цирк на Фламиний. Императорът завърши речта си с молитва към боговете: нека внуците му Гай и Луций да бъдат като Друз, а самият той да си отиде от този свят като воин — както осиновеният му син.

В мавзолея внесоха четвърта урна.