Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Решението

В дома на Октавий в Аполония се готвеха за вечеря, когато пристигна от Рим пратеникът на Атия, изморен до смърт от бързото пътуване.

Писмото от майка му беше кратко: убили Цезар в сената. Лично тя би желала синът й да се върне веднага в Рим, но оттук нататък той сам трябва да решава като мъж. Пратеникът не можа да каже нищо повече. Все още под впечатление на заплахата, надвиснала над Рим в деня на заминаването му, той само повтаряше, че положението е много опасно, защото враговете сигурно смятат да избият всички близки на Цезар. Разговорът още не беше свършил, когато из целия град, кой знае как, се пръсна мълва, че е станало нещо необичайно. Пред дома на Октавий, под червената светлина на факлите, се събра възбудена тълпа. Вътре пуснаха само градските първенци; съобщиха им за съдържанието на писмото и ги помолиха да накарат хората да се разотидат. Чак късно през нощта събраните в дома на Октавий можаха да започнат съвещанието.

Тук беше и старият учен Аполодор от Пергам, прочут майстор на гръцкото красноречие. Присъстваше и Цезаровият офицер Квинт Салвидиен Руф. Човек от простолюдието, той до неотдавна като прост пастир пасял стадата по скалистите склонове на Апенините. Тук беше и Марк Випсаний Агрипа, едва осемнадесетгодишен, едър и снажен младеж. Лицето му беше грубо издялано, почти квадратно, с дълбоко хлътнали очи и надвиснали вежди, което му придаваше прекалено решителен и мъжествен вид за неговата възраст. Той също не можеше да се похвали с благороден произход. Въпроса за професията на баща си отминаваше с мълчание. Най-после тук беше и този, към когото всички отправяха угрижени погледи. Този, който трябваше да вземе решението — Гай Октавий.

Момчето беше средно на ръст, слабо, с кестенява коса и дребно, почти детско лице, в което на пръв поглед човек можеше да хареса само високото чело и правилния нос. Ала когато говореше с въодушевление, светлите му очи започваха да искрят като звезди. Грозните зъби и жълтеникавият тен издаваха неговата болнавост. Този, наглед невзрачен младеж след половин година щеше да навърши деветнадесет години.

Всички присъстващи се намираха в Аполония от няколко месеца, от миналата есен. Цезар неслучайно беше избрал този град за племенника си. Оттук започваше пътят, който прекосяваше провинция Македония от Йонийско до Егейско море. По този път многобройната армия на Цезар щеше да поеме на Изток, срещу партите.

В Македония вече бяха разквартирувани четири легиона. Октавий учеше гръцко красноречие (той никога не научи добре този език) и едновременно се числеше към предните сили в подготвяния поход. Казваха, че по време на самата кампания той ще оглавява конницата на диктатора. Вероятно затова офицерите от съседните военни части идваха често в Аполония, любопитни да видят племенника на военачалника. Октавий неведнъж наблюдаваше ученията и дори участваше в тях, доколкото позволяваше крехкото му здраве. Войниците обикнаха това скромно, спокойно момче.

Проявите на благосклонност от страна на Цезар не главозамаяха Октавий. Той ги ценеше и скоро щеше да се убеди, че изпитва към великия си родственик нещо повече от обикновена благодарност. Но той знаеше добре, че има хора, които са по-близки на Цезар — Клеопатра и нейният син — роден син на Цезар, както гласеше мълвата; а също и по-старите му офицери и приятели — Марк Антоний, Марк Лепид, Децим Брут, Марк Брут. Носеха се слухове, че след като победи на Изток, Цезар ще се ожени за Клеопатра. Ще се намери ли тогава място за Октавий? Но дори тези слухове да бяха лъжливи, все пак като политически приемник на Цезар всички сочеха Марк Антоний.

Ала сега вече всичко това е без значение. Цезар е бил убит. В сената, от приятелите си — така пише майка му. Какво значи това? И как е могло да стане? Пратеникът от Рим го съветва да се пази от предателство и смъртна опасност. Нима наистина отвсякъде го дебнат наемни убийци? И то само защото е роднина на Цезар? Майка му го моли да се върне у дома. А може би това е само инстинктът на женското сърце, което в минути на опасност иска да приюти до себе си своите най-свидни същества, макар че ако се върне в Рим, той всъщност ще улесни враговете.

Салвидиен и Агрипа подхвърлят идеята да призоват легионите в Македония и да ги поведат към Рим. Идеята е рискована, но съблазнителна. Войниците са привързани към Цезар, а и Октавий вече им е познат. Но дали всички легионери веднага ще грабнат оръжие и ще тръгнат на бой срещу… именно срещу кого?

Най-лошото всъщност е, че не е известно положението в столицата сега, след като са минали десет дни. Кой управлява Рим? На чия страна е застанал народът? Дали са загинали всички приятели на Цезар — Антоний, Лепид двамата Брутовци? Съвещанието трая дълго. Нервни и несигурни, говориха всички присъстващи, всеки даваше различни съвети и непрекъснато променяше мнението си.

Но окончателното решение трябваше да вземе Октавий. И да реши правилно, защото една погрешна стъпка можеше да му струва живота. За пръв път момчето се изправяше пред такава отговорност. За пръв път трябваше да избира — и то почти слепешката. Реши: веднага се връща в Италия. Там с цялата предпазливост ще се ориентира в положението. Ако нищо не го заплашва, ще отиде в Рим. С него ще тръгнат само най-близките му приятели.

Веднага започнаха приготовления. Времето още не беше подходящо за плаване, защото в края на зимата и началото на пролетта в теснината често имаше бури. Октавий с мъка успя да наеме кораб. А в това време идваха офицери и заявяваха, че са готови да поставят отрядите си под командването на Октавий. Той решително отказа. Все пак добави, че тяхната въоръжена помощ може да се окаже необходима. Тъй че да бъдат готови и да чакат знак!

Октавий решително отхвърли и молбите на населението на Аполония да не рискува живота си нито в бурното море, нито в Италия, където положението е несигурно. Нека спокойно да изчака в техния укрепен град, докато хоризонтът се проясни. Докато стои тук, те ще се грижат да не му липсва нищо. Октавий никога не забрави предаността на хората от този малък град.

В края на март въпреки вълнението корабът отплава през адриатическата теснина. На Октавий предстоеше опасен преход, а в Италия може би го очакваше още по-опасно бъдеще. Зад гърба си оставяше града, където бе преживял последните месеци на своята радостна и волна младост.

Надеждата, която толкова бързо угасва в мигове на несигурност, трябва да черпи нови сили от най-дребните случки и спомени. Веднъж, когато разглеждаха Аполония, Октавий и Агрипа се качиха в кулата на една сграда, където се помещаваше обсерваторията на астролога Теоген. И тогава, както и днес, са съществували две школи в гадаенето по звездите: според разположението им при раждането или при зачеването. Теоген принадлежеше към втората. Най-напред той предсказа на Агрипа невероятно хубаво бъдеще. Тактичният Октавий вече беше готов да се откаже от хороскопа си, опасявайки се, че той няма да е толкова блестящ. Накрая, след дълги увещания, каза под каква зодия е заченат: Козирог. Теоген се вглъби в книгите и картите. След туй ниско се поклони на Октавий, като пред божество…

Когато корабът, подмятан от вълните, бавно, но сигурно вървеше към неизвестното, в главата му непрекъснато се въртеше един въпрос: дали този грък е просто хитрец или звездите наистина са показали бъдещето му?