Александер Кравчук
Октавиан Август (115)

Последни дни

През 14 г. от н.е. императорът напусна Рим едва в началото на юли. Непрекъснато го задържаха някакви работи, а той на всяка цена искаше поне до Южна Италия да изпрати Тиберий, който се отправяше за Илирия. Накрая, когато му докладваха бог знае кой по ред въпрос за разрешаване, той викна нетърпеливо:

— Каквото и да ме задържа, повече няма да стоя в Рим!

Това бяха пророчески думи. Заедно с Тиберий и свитата си Август замина за Астура, пристанище на юг от Рим. Там корабът вече го очакваше. Понеже призори излезе попътен вятър, потеглиха много рано. Несгодите на пътуването веднага се отразиха на стареца и той започна да се оплаква от стомах.

Плаваха бавно на юг, като се отбиваха в крайбрежните градчета. Накрая слязоха на остров Капри, който Август преди години бе купил от общината на град Неапол. Там си бе построил разкошна вила, където с удоволствие прекарваше почивката си. И сега спря там за четири дни. Остави настрана всички грижи и проблеми, беше в настроение, забавляваше се и се шегуваше. С особено удоволствие наблюдаваше игрите и веселбите на гръцките момчета, жители на островчето. Даде им дори угощение, раздаваше лакомства, караше ги да се държат свободно.

На 1 август замина за Неапол, където гледа няколкодневните спортни състезания, които жителите на града уреждаха всеки пет години в чест на императора. Но отново се почувства зле. Въпреки това заедно с Тиберий се отправи на юг и го изпрати чак до Беневент. На връщане състоянието му отново се влоши. Трябваше да прекъсне пътуването си и да спре в кампанския град Нола.

Ливия веднага прати да извикат Тиберий. Той завари императора вече съвсем отпаднал. Беше в пълно съзнание и можа да проведе дълъг таен разговор с приемника си.

Беше 19 август. Август попита дали народът по улиците вече се безпокои. После поиска огледало и нареди да му оправят косите. Позволи на приятелите си да влязат. Попита ги:

— Как смятате, добре ли изиграх комедията на живота?

И завърши с гръцкия стих, който актьорите обикновено произнасят в края на представлението:

И понеже играхме хубаво, ръкопляскайте всички и ни изпратете с радост!

Стаята се опразни. Остана само Ливия. Съобщиха, че са дошли пратеници от столицата. Август заповяда да ги въведат и взе да разпитва как е малката дъщеря на Друз, която напоследък боледуваше. Но силите вече го напускаха. Можа да каже само още на Ливия, която го целуваше:

— Живей и помни нашия брак. Бъди здрава…

Умря спокойно, без да усети никаква болка. А винаги бе желал точно такава смърт.