Александер Кравчук
Октавиан Август (101)

Тиберий и Гай Цезар

Рим, 23 септември

Привет, привет, мой Гай, мое най-мило магаренце, за което тъгувам толкова много, когато не е при мен. Но очите ми най-много жадуват да те видят в дни като днешния — онзи Гай, който, където и да се намира в този ден, положително е в добро настроение и здраве и празнува моя шестдесет и трети рожден ден. Както виждаш, прекрачих общия за всички стари хора праг и навърших шестдесет и три години. Моля боговете да мога да прекарам в здраве и при всяко благополучие за републиката дните, които ми е останало да изживея, и вие двамата да станете зрели мъже и да ме смените на поста^[1].

Така пише Август на внука си, който същевременно е негов осиновен син; от близо три години той е на Изток и се учи да управлява империята.

Щом разбра, че Гай отива на Изток, Тиберий реши, че е длъжен да отдаде почит на бъдещия владетел на света. Откакто Август му забрани да се върне в Рим, Тиберий живееше в тревога. Премести се във вътрешността на острова и избягваше срещи с хора и преди всичко с римляни, мнозина, от които се отбиваха на Родос, само за да изразят престорените си почитания пред падналото величие.

Тиберий замина за остров Хиос, за да се срещне с Гай. Четиридесетгодишният мъж, побеждавал многократно страшните панонци и германи, доскоро управлявал държавата заедно с императора, тръпнеше пред мисълта как ще го приеме този семнадесетгодишен хлапак, който още с нищо не се бе отличил и нищо не бе заслужил, но вече имаше всичко: беше определен за консул, за наместник на императора в Изтока, за бъдещ владетел на империята.

Изгнаникът се върна на Родос още по-обезпокоен и нервен. Гай го прие много хладно. Явно в обкръжението на младежа имаше някой, абсолютно враждебно настроен към Тиберий; този човек беше Марк Лолий, преди години наместник на Галия, сега влиятелен съветник на младия Гай.

Оттогава работите на Тиберий вървяха от зле по-зле. Август официално го уведоми за слуховете, че чрез бившите си офицери се опитвал да създаде настроения в легионите, които е командвал в миналото. Изплашеният Тиберий молеше да му бъде изпратен надзирател на Родос, който да следи всяка негова дума и действие. Той още повече се затвори, изостави дори ездата и фехтовката, захвърли римското облекло и навлече гръцки дрехи. С това даваше да се разбере, че окончателно скъсва с политиката.

Всички се отнасяха с презрение към изгнаника на Родос. В един град на далечна Галия бяха съборили статуята му. Говореше се, че в обкръжението на Гай имало хора, готови да донесат на момчето главата на втория му баща.

Сега единствената надежда на Тиберий беше майка му Ливия. Тя с голяма мъка успя да склони Август да даде на сина й нищо незначещата титла императорски легат. В същото време императорът недвусмислено показа, че бъдещата съдба на Тиберий зависи изключително от волята на Гай. Така, в несигурност и уединение, изминаха четири години, които посяха дълбоко в душата на изгнаника подозрителност и ненавист към хората. Най-после дойде освобождението: позволиха му да се върне в Рим. На Тиберий помогна… царят на партите.