Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Част четвърта
Аполон: Бог на хармонията, слънцето и поезията

Триумфи, храмове и хипопотам

Според хрониките дотогава в продължение на седемстотин години вратите на Янус само два пъти са били затваряни. Близо до Форума двуликият бог имаше чудноват храм — две съединени врати във форма на арка. Янус е бог-покровител на всяко начало, оттук и тези символични врати. По прастар обичай вратите на неговия храм се затваряли само когато в цялата държава цари мир. Никой не може да обясни първоначалния смисъл на този обичай.

На 11 януари 29 година вратите на Янус за трети път бяха затворени в знак, че след победата на Изток се възцарява пълен мир[1]. По-късно наистина се наложи да ги отворят, но през управлението на Октавиан още два пъти ги затваряха. Всъщност вратите можеше да си останат затворени. Защото всички войни, водени през следващите години от Октавиан, имаха периферен характер. Те се водеха по границите на държавата и дори далече извън тях. След петдесетгодишни граждански войни Италия и по-голямата част от земите край Средиземно море си отдъхнаха в благословен покой. Решението на сената да се затворят вратите на Янус беше само едно от многото начинания в прослава на победителя на Антоний и Клеопатра.

Той се връщаше от Египет по околен път, през Сирия, Мала Азия и Гърция, въвеждайки ред в администрацията на тези страни. За посрещането му в Брундизий беше издигната триумфална арка. Подобна арка беше построена и в Рим. Но Октавиан не тръгна веднага към столицата. Той спря за известно време в Неапол и използва случая, за да посети остров Капри. Откупи го от общината на града срещу няколко островчета. Малко по-дълго остана да си почине в град Атела, в Кампания. Там се срещна с Меценат, който водеше и Вергилий.

От няколко години поетът работеше над произведение, възпяващо красотата на труда на италийския земеделец. Той прочете на Октавиан творбата си, която носеше гръцкото заглавие „Георгики“. Рецитацията на четирите книги на поемата отне няколко дни. Въпреки своята стеснителност Вергилий декламираше чудесно. От време на време го заместваше Меценат. Произведението предизвика възхищение у слушателите, както и днес възхищава всеки способен да оцени красотата на латинския стих. Оттогава Вергилий, син на селянин от околностите на Мантуа, стана признато величие, най-прочутият поет на своето поколение. Но славата и благоволението на владетеля с нищо не промениха скромните навици и тихия живот на този любимец на Аполон и Музите.

А в това време Рим трескаво се готвеше за тържествата около посрещането на триумфатора. Те продължиха три дни. На 13 август Октавиан отпразнува годишнината от тържественото си завръщане след победите си в Илирия. На следващия ден се честваха морските победи при Навлох и Акциум. И накрая на 15 август бе отбелязан най-бляскавият триумф — за Египет: тълпите от римляни се възхищаваха на съкровищата на Птолемеите, разглеждаха статуята, представляваща Клеопатра на смъртно ложе, гледаха със съчувствие децата й, които вървяха в шествието. В триумфалната колесница на Октавиан бяха впрегнати четири коня. На първия отдясно яздеше четиринадесетгодишният Марцел, син на Октавия от първия й брак, а отляво Тиберий, синът на Ливия от първия й брак. Магистрите и сенаторите вървяха след колесницата, а не пред нея, както беше прието дотогава.

Във връзка с тържествата войниците получиха по хиляда сестерции, а всички граждани — по четиристотин. Със златото и среброто, взети от Египет или измъкнати от другите земи на Изтока, можеха да си позволят такава щедрост. Можеха също да обезщетят италийските градове за земите, отнети им за заселване на ветераните. Това беше последният триумф на Октавиан. Но през следващите години много от неговите военачалници предвождаха такива шествия към Капитолия.

През следващите дни тържествата по случай победата продължиха с освещаването на нови сгради и храмове. На 18 август Октавиан с особено пищни церемонии откри храма на любимия си баща Цезар. Храмът се издигаше на същото място на Форума, където преди петнадесет години тялото на убития бе изгорено на кладата. Основите на този храм личат и до днес. На 28 август, също на Форума, в новата сграда за заседания на сената, наречена Курия Юлия, бяха осветени олтарът и статуята на богинята на Победата (Виктория). Векове наред тази статуя е била символ на величието и славата на римската империя. Свалянето й от християните през 383 година от н.е. предизвика остър протест сред защитниците на старата религия и старите традиции.

Но най-голяма радост за народа бяха продължителните и разнообразни игри, свързани с тези тържества. Римляните с голямо задоволство наблюдаваха кървавите битки между отряда на свевите — германско племе, живеещо отвъд Рейн, и даките — тракийски народ от долното течение на Дунав. Но най-голямо възхищение предизвикаха огромните екзотични животни, невиждани дотогава в Рим. Ревностните летописци, за да увековечат паметта и славата на Цезар, отбелязват, че тогава римският народ за първи път видял носорог и хипопотам.

Бележки

[1] Тук авторът не е съвсем прав — вратите на Янус са затворени не защото в цялата държава цари мир, а защото няма римски граждани извън държавата, т.е. на война. В този смисъл и самият Октавиан Август се хвали в Анкирския надпис, че е затворил даже два пъти вратите на храма, в останалото време римската държава е била непрекъснато на бойна нога. — Б.авт.