Александер Кравчук
Октавиан Август (103)

Смъртта на Луций Цезар

Скоро след безшумното и безславно завръщане на Тиберий от столицата потегли великолепно шествие, което се насочи към пристанището в Остия. Това беше свитата на Луций Цезар, който отиваше да инспектира западните провинции. Редно беше, щом брат му Гай вече управлява Изтока, и този почти двадесетгодишен внук на Август да свиква с бъдещите владетелски задължения.

Корабът на Луций плаваше на север покрай бреговете на Италия. Но когато наближиха устието на Родан, трябваше да прекъснат пътуването и да спрат в Масилия^[1]. Момчето се разболя сериозно. Почина след кратко боледуване на 20 август 2 г. от н.е.

Императорският дом, а заедно с него и цялата столица, и всички градове в Италия потънаха в траур. И отново, както преди години, през Алпите към Рим бавно се точеше траурно шествие. Офицерите и първенците на градовете, през които минаваше пътят, носеха на ръце тленните останки на момчето. Покрай другите почести сенатът постанови Луций да бъде погребан като цензор. Всички съсловия и градове се надпреварваха да изразят почитта си към преждевременно починалия и да покажат на Август, че споделят мъката му. Доказателство за това е например запазеното до днес решение на градския съвет в Пиза. Понеже там се бяха заселили бивши войници на императора, градът се наричаше официално Колония Юлия Обсеквенс Пизана. На 19 септември съветът се събра на тържествено заседание в храма на Август на Форума.

Гай Каниний Сатурнин, един от двамата ръководители на колонията, изреди заслугите на Луций Цезар към държавата и дължимите му почести. По негово предложение съветът реши Гай Каниний Сатурнин заедно с комисия от десет души да избере и купи за сметка на общината най-хубавото място в града. Там ще бъде издигнат олтар, пред който всяка година на 21 август най-висшите магистрати в колонията в траурни одежди ще извършват жертвоприношение пред сянката на покойния. Жертвите ще бъдат черен вол и черна овца, украсени с траурни лентички. Върху всяко животно ще се излива кана с мляко, мед и зехтин. След жертвоприношението ще се поднасят дарове от частните лица, които ще хвърлят в пламтящата клада не повече от една свещ, факла или венец.

На същото заседание беше решено в най-скоро време да се изпрати делегация при императора Цезар Август, баща на отечеството, върховен понтифекс, упражняващ същевременно властта на народен трибун за двадесет и пети път. Делегацията ще моли да се разреши на колонистите в Пиза да построят олтара и да принасят обещаните жертви в памет на Луций Цезар.