Александер Кравчук
Октавиан Август (41)

Пътуването до Брундизий

Поетът замина от Рим заедно с учения Хелиодор, майстор на гръцкото красноречие. По задръстената „Виа Апиа“ поеха на юг през хълмовете и равнините на Лациум. Не бързаха. Първата нощ прекараха в Ариций, а във Форум Апиа пристигнаха едва по здрач на следния ден. От това градче успоредно на пътя започваше голям напоителен канал. Тук пътниците обикновено се качваха на лодка и през нощта, докато спяха, едно муле ги закарваше до края на канала.

Суетнята около товаренето на наетата лодка, впрягането и заплащането на таксата продължи цял час. Злобните комари дълго време не даваха на пътниците да мигнат. Жабите крякаха силно, а хората, които вървяха по пътя, отговаряха на пиянските песни на превозвачите. Накрая умората надделя и всички заспаха. Едва в зори някой усети, че лодката е спряла, и скочи на брега. Превозвачът лежеше и хъркаше, а мулето, вързано за един камък, кротко си пасеше. Слезлият пътник удари селянина с тояга по главата, а мулето по задника и лодката най-после тръгна. Но бяха изгубили много време. Пристигнаха чак в десет часа сутринта.

Стигнаха до свещената горичка на богиня Ферония. Слязоха от лодката, измиха се с изворна вода и закусиха. До Тарапина, кацнала на белите скали, които се виждаха отдалече, имаше още три часа път. В това градче трябваше да се срещнат с Меценат и Луций Кокцей Нерва. Докато ги чакаше да пристигнат, Хораций си намаза клепачите с мехлем, тъй като страдаше от болки в очите.

Знатните господа пристигнаха, но не сами. С тях беше и Гай Фонтей Капитон, чудесен компаньон и доверен приятел на Антоний. Присъствието му явно показваше каква е целта на пътуването. На четвъртия ден минаха през Фунда. Тук бяха тържествено посрещнати от кмета на това затънтено градче. Във великолепните си официални одежди, обточени с широка пурпурна ивица, той изглеждаше почти като сенатор. Но изведнъж Хораций позна в него някогашния си събрат на поетичното поприще — писаря-преписвач. Церемониалността и невероятното откритие на Хораций развеселиха цялата компания. Вечерта, много уморени, стигнаха до Формия, красиво градче на самия морски бряг. В околностите му имаха вили много римски богаташи и политици. Високопоставените пътници бяха приети в дома на Луций Мурена, а спътникът им Фонтей Капитон даде вечеря.

Но най-вълнуващ за Хораций беше следващият ден. Пътят вървеше покрай брега. В градчето Синуеса, откъдето започваше Кампания, към пътниците се присъединиха най-скъпите, мили на сърцето му приятели: Вергилий, Плотий Тука и Варий Руф.

От Синуеса пътят завиваше към вътрешността на сушата. Понеже наблизо нямаше никакъв град, пренощуваха в малко стопанство, чиито обитатели бяха задължени да дават подслон и дърва за огрев на пътуващи служебни лица. На другия ден, малко преди да мръкне, стигнаха в Капуа, най-богатия град в плодородната кампанска равнина. Тъй като още беше рано, Меценат отиде да играе на топка, а двамата поети предпочетоха да си легнат. Впрочем очите на Хораций още не бяха се оправили.

Другата вечер ги завари във вилата на спътника им Кокцей Нерва. Тя се намираше на един хълм над градчето Каудий, пълно с дребни търговци. В този гостоприемен дом започна весел пир. Двамата шутове-готованци забавляваха пируващите, надпреварвайки се в остроумие.

Пътниците нямаха познати в Беневент, затова трябваше да вечерят в стара дървена странноприемница. Съдържателят се чудеше как да угоди на знатните господа от Рим. Докато печеше птици на шиш, пламъкът се издигна толкова високо, че лизна тавана на кухнята. Стана истинско зрелище! Едни гасяха огъня в съборетината, а други се нахвърлиха на трапезата. Все пак всичко се свърши само със страха от пожар.

Вече навлизаха в планините на Апулия, в родния край на Хораций. Той беше роден в близкото градче Венузия. Но пътят им не минаваше оттам. Изкачваха се по стръмни възвишения, пронизваше ги остър вятър, всички бяха уморени. В стопанството, където се спряха да пренощуват, запалиха огън с влажни съчки и листа. Всички помещения се напълниха с лютив пушек. Тази нощ беше много лоша за Хораций. Уговори се с една девойка да дойде в стаята му. Дълго я чака в леглото. Най-после към полунощ поетът се унесе в неспокоен сън. Сънува как гали девойката.

Пътуваха още няколко дни през планините и равнините на Апулия, където трудно можеше да се намери вода за пиене, а и пътищата не навсякъде бяха добри. Пристигнаха в Брундизий петнадесет дни след тръгването от Рим. Тук завърши пътешествието на поета. И започна деликатната мисия на Меценат^[1].