Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Край горното течение на Дунав

Докато Август укрепваше организацията на трите Галии, военачалниците му направиха голяма крачка напред към отдавна поставената цел — да изнесат границите на държавата до Дунав. Тази голяма река трябваше да се превърне в естествена преграда за войнствените народи от Централна Европа.

Още през 29 година Марк Крас покори тракийските племена по долното течение на река Дунав, от устието на Сава до Черно море. През следващите години други военачалници затвърдиха тези завоевания. Дългата ивица по десния бряг в долното течение на Дунав беше превърната в провинция Мизия. Сега, през 16–13 година, римските легиони се прехвърлиха през планините и се разположиха по цялото алпийско течение на реката, от изворите чак до околностите на днешна Виена.

През 16 година Публий Силий разгроми нориките — галски народ, населяващ Източните Алпи. През следващата, 15 година, двамата заварени синове на Август — Друз и Тиберий, предприеха поход срещу други галски народи — ретите и винделиките. Ретите населяваха централната част в дъгата на Алпите, от горното течение на Рейн до река Ин, наричана тогава Енос. Винделиките живееха на север от тях, по северните склонове на Алпите чак до самия Дунав. Битките в планините бяха много тежки, но и природата, и храбростта на тези народи трябваше да отстъпят пред римската организация. След победата, за да се предотврати опасността от въстания, значителна част от жителите бяха изселени. Новозавзетите земи се свързваха с Италия чрез голям планински път; той минаваше през долината на Адига, след това вървеше по река Лика, наричана днес Лех. Едно от построените по-късно отклонения от този път под името „Виа Августа“ минаваше през днешната седловина Бренер и после през долината на река Ин.

Завоюваните от Тиберий и Друз земи бяха обособени в малка провинция — Реция. Неин център по-късно стана град Августа Винделикорум, днешният Аугсбург.

Въпреки тези блестящи успехи крайната цел още не беше напълно постигната. Не беше завладян районът по средното течение на Дунав — от Алпите до сливането й със Сава. Тези земи се населяваха от илирийските племена на паноните, които често досаждаха на римляните. Но походът срещу тях вече беше решен.