Александер Кравчук
Октавиан Август (114)

Разговорът на остров Планазия

Заминаването на Август за Планазия, малко островче на път за Илва, наречен днес остров Елба, се пазеше в пълна тайна от всички, и най-вече от Ливия. От приятелите му го придружаваше само един — Публий Фабий Максим, а прислугата беше подбрана много старателно.

От пет години и нещо на остров Планазия живееше под военна охрана внукът на императора Агрипа Постум.

През 4 г. от н.е., когато Агрипа беше на шестнадесет години, Август го осинови заедно с Тиберий. Но не измина и година, и момчето беше пратено на самотното островче. Тази присъда на Август беше потвърдена със специално постановление на сената. Всъщност, макар и само поради младостта си, Агрипа не би могъл да има каквато и да било истинска вина. Никой не знаеше с какво провинение си е навлякъл наказанието, което се равняваше на гражданска смърт, и то в момента, когато едва навлизаше в живота. Хората се шегуваха, че на императора не му харесвало увлечението на Агрипа по гимнастиката и риболова. Уж момчето казало веднъж, че цялото състояние на баща му е негово. Голяма простъпка, но кой би се отнесъл сериозно към нея?

Истинската, единствената и напълно достатъчна вина на Агрипа беше, че в жилите му тече кръвта на Август — кръв, от която нямаше дори капчица в жилите на Тиберий. Така искаше Ливия, така за доброто на империята постъпи Август. Тиберий беше опитен военачалник и държавник, а Агрипа още имаше жълто около устата. Кой може да гарантира, че ще се окаже добър владетел? Висшите държавни интереси изискваха да управлява само един, а този един не можеше да бъде внукът на императора. Когато гневът на Август се стовари върху главата на Юлия-младша, на Ливия й хрумна да погуби и брат й. Но след няколко години старецът Август, който се готвеше да напусне земния свят, вече гледаше другояче на много неща. Той съжаляваше за тази своя стъпка. И затова замина за Планазия.

Фабий, който единствен от приятелите на Август беше участвал в това пътуване, след завръщането си сподели само с един човек, с жена си Марция. Разбира се, Фабий не беше чул целия разговор между дядото и внука, но беше достатъчно и това, което бе видял. Прегръдките и сълзите по лицата на двамата, някакви намеци за нова среща.

Един ден Фабий влезе в двореца и както обикновено поздрави. В отговор чу само една дума: сбогом. Той разбра и веднага си отиде. След няколко дни умря — говореше се, че се самоубил.

Но работата не свърши с това. Ливия не забрави за тайнственото пътуване на мъжа си до самотното островче.