Александер Кравчук
Октавиан Август (37)

Политически бракове

По онова време брадите не бяха на мода в Рим. Когато някой навършеше пълнолетие, в семеен и приятелски кръг тържествено се честваше „обръсването на брадата“, или просто първото бръснене, и младежът навлизаше в живота голобрад.

Разбира се, двадесет години преди това някои младежи не се бръснеха. По този начин изразяваха протеста си срещу тривиалните възгледи на по-старото поколение и манифестираха своето коренно различно разбиране на действителността. Но когато настъпиха наистина нови и необикновени времена, брадите изчезнаха. От няколко години обаче Октавиан постоянно носеше брада. Може би, за да даде израз на скръбта за баща си и на решимостта си да отмъсти за неговата смърт. А може би, просто да придаде по-мъжествен вид на дребното си момчешко лице.

В началото на 39 година обаче той си обръсна брадата. Отпразнува този важен момент в живота си с великолепно пиршество, а на народа предложи чудесно забавление. Причината за тази козметична революция всъщност беше доста банална. Октавиан се беше влюбил.

Беше се влюбил, вече женен за втори път.

Преди четири години, непосредствено след спогодбата с Антоний и Лепид, той се бе оженил за първата си жена Клавдия. Тя беше заварена дъщеря на Антоний, дъщеря на Фулвия от първия й брак. След по-малко от две години, точно преди Перузийската война, Октавиан върна Клавдия на майка й, като същевременно заяви, че дъщеря й е недокосната. Почти веднага след този развод Октавиан отново встъпи в брак, също по политически причини. Тогава той се опасяваше, че Антоний може да влезе в споразумение със Секст Помпей. Реши да го изпревари и сам да се сближи с господаря на моретата и Сицилия. Помпей беше женен за дъщерята на Луций Скрибоний Либон. Сестрата на Либон, Скрибония, вече два пъти развеждана, по това време беше в Рим. Октавиан се ожени за нея. Този брак не донесе очакваните политически резултати. Помпей въпреки това се разбра с Антоний, а съвместният живот на Октавиан и Скрибония не вървеше. Тя беше ревнива, и то не без основание. Защото тъкмо тогава в Рим се появи една жена, в която Октавиан се влюби истински, дълбоко, искрено и безкористно — за първи и единствен път в живота си. Тази жена беше Ливия, съпругата на Тиберий Клавдий.

Тя беше на двадесет години. Омъжена от четири години, от три години вече беше майка. Споделяше с мъжа си всички опасности и несгоди на войната срещу Октавиан. Така и подобаваше на тази девойка, чийто баща, Марк Ливий Друз, беше жертва на проскрипциите на триумвирите, по-късно се сражава в армията на Марк Брут, а след Филипи се самоуби. Именно на тази жена, дъщеря и съпруга на смъртните му врагове, Октавиан отдаде цялото си сърце.

Политическите отношения обаче го принуждаваха все още да не разтрогва брака си със Скрибония. Водеха се преговори с Помпей. Сключването на договор с него беше абсолютна необходимост. Тя се диктуваше от продоволственото положение на Италия. Диктуваше се от народните маси, изгладнели и изстрадали, изразяващи явно симпатиите си към главатаря на пиратите. Самият Помпей още не се бе решил. Той сметна за лична обида скъсването на предишния договор от Антоний. Ненавиждаше Октавиан, защото още на времето се мразеха техните бащи: Цезар и Помпей Велики.

Но в лагера на Помпей в Сицилия не липсваха привърженици на идеята за сключване на мир. Искаха го предимно политическите изгнаници от Рим. Те се надяваха, че мирът ще им даде възможност да се върнат при семействата и имотите си. За споразумение настояваха също майката и съпругата на Помпей. Либон, тъст на Помпей и брат на Скрибония, дойде от Сицилия на остров Йехия в Неаполитанския залив, където се проведоха встъпителните разговори.

Личната среща между тримата военачалници се състоя през лятото на същата 39 година близо до Мизенум^[1]. Секст Помпей пристигна начело на могъща флота, а триумвирите се придружаваха от много легиони. На брега построиха два моста, издадени навътре в морето и отдалечени един от друг толкова, че да може да се води разговор, без да се налага да се вика.

Октавиан за пръв път в живота си видя сина на големия противник на Цезар. Секст Помпей по нищо не приличаше на баща си. Орловият нос и късата рошава брада му придаваха дивашки вид. Той беше към четиридесетгодишен, но от десет години вече войните го тласкаха от единия до другия край на Средиземно море. Животът му минаваше във военни лагери и на кораби. Водил бе боеве в Гърция и Африка, правил бе големи десанти в Испания, а вършеше и пиратски нападения. Побеждаван неведнъж, той винаги успяваше отново да стъпи на крака и никога не слагаше оръжие. Нямаше образование, но беше енергичен, решителен, пълен с идеи. Не можеше да произнася гладки речи, но умееше веднага да завързва познанства с простите хора.

След няколкодневни съвещания и разговори от мостовете, договорът беше сключен.

Помпей трябваше да прекрати борбата, да се оттегли от заетите области на континента, да освободи морските пътища, да доставя от подчинените си територии известно количество зърнени храни за нуждите на столицата, да не увеличава флотата си и да не приема в нея избягали роби. В замяна на това той ставаше за срок от пет години наместник на Сицилия, Сардиния, Корсика и Пелопонес, а в бъдеще щеше да получи консулска длъжност и да влезе в състава на върховната жреческа колегия. Като обезщетение за конфискуваното имущество на баща му щяха да му бъдат изплатени седемдесет милиона сестерции. Всички избягали при Помпей, с изключение на убийците на Цезар, можеха да се върнат в Рим. Робите, които служеха в армията на Помпей, щяха да получат свобода, осъдените щяха да бъдат реабилитирани и върнати на предишните длъжности, а обявените извън закона получаваха обратно една четвърт от имуществото си. Копията от договора, подписан от заинтересованите страни, трябваше да се предадат на весталките.

Военачалниците си стиснаха ръцете и в същия момент от сушата и от морето се разнесе мощен, нестихващ вик на радост. Хиляди хора от двете страни се хвърлиха един към друг. Едни се приближиха с лодки и салове, а други с плуване. Плачеха от радост и се прегръщаха дори хора, които изобщо не се познаваха. Всички трескаво разпитваха за близки и роднини. След десет години граждански войни идваше ден на благословен покой.

Скоро след това Помпей покани Антоний и Октавиан на пир на палубата на великолепния си кораб. Гостите дойдоха с личната си охрана, всеки със скрит кинжал под туниката. Наистина това едва ли би могло да им помогне, ако Помпей бе послушал съвета на един от офицерите си. По време на пиршеството той се приближи до него и му прошепна:

— Можем веднага да отплаваме. Заедно с всички, които са на палубата. Ти ще станеш господар на света!

Помпей се поколеба за миг, после попита с укор:

— А защо не го стори, без да ми кажеш? Сега е късно. Аз думата си на две не правя.

По време на този пир официално бе обявен годежът на четиригодишния син на Октавия от първия й брак с Марк Марцел и холеричката на Помпей, която беше още по-малка.

Политическият брак на Октавиан със Скрибония беше изиграл ролята си и вече беше безсмислен. Но Скрибония беше бременна. Ето защо Октавиан продължаваше да отлага. Чак след няколко месеца, в деня, когато тя роди дъщеря, той й изпрати писмо за развод. Според римския обичай детето щеше да носи родовото име на бащата. Затова го нарекоха Юлия.