Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Агрипа
Изглежда идеята за този брак се е родила в главата на Меценат. Сигурно е казал на Август: Агрипа или трябва да стане твой зет и да управлява заедно с тебе, или трябва да го отстраниш…
И така стана, че през 21 година Агрипа се ожени за вдовицата на съперника си Марцел — Юлия. Тогава той беше на четиридесет и две години, а тя на осемнадесет. Преди това се беше женил два пъти. С първата си жена Помпония се разведе, защото тя му изневеряваше. С втората, Марцела, трябваше да се разведе по настояване на Август.
От брака с Юлия през следващите години му се родиха двама сина — Гай и Луций, и две дъщери — Юлия и Агрипина. Но бракът им не можеше да се нарече щастлив. Общоизвестен беше темпераментът на императорската дъщеря. Скандалните клюки сигурно са стигали до ушите на Агрипа и затова той ставаше все по-мрачен и затворен в себе си. Въпреки това — а може би и тъкмо затова — той с голяма придирчивост следеше навсякъде да оказват дължимата почит на съпругата му. По време на едно пътуване на Изток на Юлия й хрумна да посети Троя, града, възпят от Омир. Нощта ги застигна на път, а трябваше да минат и през внезапно придошлата река Скамандер. Жителите на Троя, естествено, нямаха никаква вина, защото не бяха уведомени за пристигането на Юлия, а дори и да знаеха, пак не биха могли да спрат водите на придошлата река. Агрипа обаче прие това като неуважение към съпругата му и наложи на нещастния град огромна глоба. Опрости я едва когато приятелят му, юдейският цар Ирод, се застъпи за града.
Но Август не се интересуваше дали двамата съпрузи са щастливи или не. Императорът беше доволен, защото този съюз отстрани конфликта между него и най-близкия му приятел и донесе очакваните плодове: осигури продължение на рода му. За да подчертае и затвърди това, през 17 година Август осинови синовете на Агрипа, тоест внуците си. Оттогава те се наричаха Гай и Луций Юлий Цезар.
Сега империята имаше двама владетели. Агрипа получи почти всички титли и длъжности, които заемаше Август. Стана командващ армията, а през 18 година получи и функциите на народен трибун. През 21–19 година, докато Август беше в Сицилия и Гърция, Агрипа управляваше Рим. През 19 година замина за Галия и Испания, за да надзирава там администрацията и строежа на пътища и градове. Тогава той окончателно потуши и въстанията на кантабрите.
Но най-голямата страст на Агрипа беше строителството.