Александер Кравчук
Октавиан Август (68)

Аполон

Питаш защо закъснях? Защото великият Цезар откри монументалния портик на Аполон. Това е великолепна колонада от нумидийски мрамор, под която са наредени статуите на Данаидите^[1]. Мраморният Аполон, може би по-прекрасен от истинския, пее безгласна песен под съпровод на лира. В средата на каменния площад се издига храм от бял мрамор, по-скъп на Аполон от родната му Ортигия. Над островърхия фронтон е поставена колесницата на Слънцето. Вратите на този шедьовър са от слонова кост. На едната е изобразено изгонването на галите от Парнас, а на другата — смъртта на децата на Ниоба^[2]. Вътре в храма пее песни бог Аполон с дълги драпирани одежди. До него стоят майка му и сестра му^[3].

Така се оправдавал поетът Проперций пред своята любима Цинтия, заради закъснението си за срещата. Откриването на храма на Аполон на Палатинския хълм, за което разказва той, станало на 9 октомври 28 година.

Разбира се, в тези няколко думи поетът не е успял да предаде дори частица от великолепието на новата обител на бога на поезията и изкуството. По красота и художествено богатство този храм превъзхождал всички дотогавашни храмове в Рим. Октавиан започнал строителството на храма веднага след завръщането си от сицилийския поход през 36 година. Храмът се издигал на място, което той купил със собствени средства от частно лице. По онова време Палатинският хълм изцяло бил застроен с къщи и палати на богати римляни. Октавиан купил няколко къщи и парцел с намерение да си построи частна резиденция на този хълм, тъй като дотогава живеел в скромно жилище на самия Форум, място доста шумно и нездравословно. Обаче скоро след като купил мястото, там паднал гръм. Според римските поверия това означавало, че някой бог желае да му бъде издигнат храм на това място. Октавиан обявил, че по волята на небесата ще построи храм на Аполон в своята земя на Палатина. Сенатът, покъртен от тази щедрост и богобоязливост, купил старата къща на Хортензий на същия хълм и я дал за жилище на триумвира. Така била възнаградена набожността на Октавиан. Той не изгубил нищо.

По-късно Октавиан присъедини към този имот и съседния, който някога принадлежеше на Катилина. Но дори и тогава жилището на принцепса не правеше впечатление нито с размерите, нито с обзавеждането си. То отстъпваше на много палати на богати патриции. В дома на Октавиан нямаше дори мраморни колони, нито мозайка по подовете, нямаше и скъпи мебели. Октавиан изобщо не можеше да понася разкоша. Когато по-късно внучката му Юлия си издигна великолепен палат, той заповяда да го изравнят със земята. След големия пожар, когато три години възстановява дома си на Палатина, Октавиан му придаде по-хармоничен вид.

Цели четиридесет години, чак до края на живота си, когато пребиваваше в столицата, Октавиан живееше в това скромно жилище. През всичките тези години за спалня му служеше една и съща стая. На почивка отиваше в градчетата край Рим или в околностите на Неапол и на остров Капри.

Какъв контраст между дома на Октавиан и намиращия се в съседство храм на Аполон! Владетелят не жалеше средства, за да му придаде великолепие. Той хранеше истински култ към този бог, на чиято помощ приписваше и победата си при Акциум. Беломраморният храм се намираше в центъра на един площад, опасан от портиката, която Пропорций е описал. Пред входа на храма се издигаха статуя на бога с лира в ръка и олтар. Четирите вола, изваяни от Мирон, символизираха жертвоприношенията. Друга статуя на бога, дело на длетото на Скопас, красеше самия храм. В постамента на тази статуя се намираше една скъпа реликва за римляните — пророческите книги на Сибила. Към нейните съвети прибягваха в критични за държавата моменти, но само по решение на сената!

Храмът беше пълен с прекрасни произведения на изкуството, донесени от различни краища на света, но най-много от градовете на Гърция и Изтока. Още по-големи съкровища се съхраняваха в библиотеката при храма. Първата обществена библиотека в Рим беше основана от Азиний Полион, но палатинската, макар и от по-ново време, беше значително по-богата. Съдържаше произведения както на латински, така и на гръцки език. Те можеха да се четат в портика на храма или в голямата сводеста зала, която — освен с многобройните произведения на изкуството беше украсена и с излята от бронз статуя на Аполон. В лице богът изумително приличаше на Октавиан.

Библиотеката се ръководеше от един от най-известните учени по онова време, освободения роб на Октавиан Гай Юлий Хигин. Той се интересуваше от историята на италийските градове, пишеше за прочутите римляни, коментираше поемите на Вергилий, но в същото време беше и автор на трактати по земеделие и пчеларство. Дружеше с поети и възпита цяло поколение от ученици. Този симпатичен, пръв в историята на Европа директор на голяма библиотека е достоен за почитта, която се оказва на най-известните политици и военачалници.