Александер Кравчук
Октавиан Август (84)

Смъртта на Вергилий

Ето какво пише Донат, древният биограф на великия поет:

На 52 години Вергилий, който искаше окончателно да изглади текста на „Енеида“, реши да замине за Гърция и Азия и там три години само да поправя произведението си. А през остатъка от живота си да се посвети изцяло на философията.

Но още в началото на пътуването си, в Атина, срещна Август, който се връщаше от Изток за Рим. Вергилий промени плана си — предпочете повече да не се отделя от императора и да се върне с него. Но в една ужасна горещина в град Мегара, близо до Атина, му прилоша. Здравословното му състояние се влоши и от това, че продължи нататък с кораб. В Брундизий той вече беше съвсем зле. Почина там след няколко дни, на 21 септември, в годината, когато консули бяха Гней Сентий и Квинт Лукреций.

Пренесоха костите на Вергилий в Неапол и ги положиха в гробницата, до пътя за Путеоли, пред втория милиарен камък. Върху гроба му е издълбано двустишие: „Роди ме Мантуа, прибра ме Калабрия, сега принадлежа на Партенона; възпявах пасищата, селото, пълководците.“

Вергилий бе поделил наследството си така: половината на Валерий Прокул, природения му брат, една четвърт на Август, една дванадесета на Меценат, а останалото на Луций Варий и Плотий Тука. Те двамата след смъртта на поета поправиха „Енеидата“ по нареждане на императора.

Преди да замине от Италия, Вергилий настоявал пред Варий да изгори ръкописа на поемата веднага след смъртта му. Варий обаче упорито отказвал да се закълне, че ще направи така. Затова Вергилий, вече тежко болен, непрекъснато настоявал да му дадат ръкописа — искал сам да го хвърли в огъня. Никой обаче не изпълнил молбата му, а в завещанието не се споменавало нищо за ръкописа.

Все пак той бе завещал произведенията си на своите приятели, но при условие да не издават нищо, което той самият не е издал. Въпреки това Варий по нареждане на Август издаде „Енеидата“. Той я поправи, но съвсем бегло, без да се докосне до недовършените куплети^[1].