Александер Кравчук
Октавиан Август (31)

Афродита и Дионис

Срещу течението на реката плаваше златист кораб с пурпурни платна. Сребърните весла удряха водата ритмично, в такт с музиката на флейтите и лютните.

Под позлатения сенник на високата палуба седеше на трон Красотата. От двете й страни малки момчета държаха в ръцете си огромни ветрила от пера. Около мачтите танцуваха очарователни нимфи с пъстри, ефирни одеяния. Надалеч се носеше аромат на цветя и тънки благовония. По брега тичаше тълпа и радостно поздравяваше божественото видение.

Египетската царица Клеопатра пристигаше на среща с Марк Антоний.

Вечерта в град Тарс^[1] царицата даде угощение в чест на триумвира-победител. Антоний влезе и замря от изненада. Огромната зала плуваше в море от светлина. От тавана висяха хиляди лампа, подредени в изящни геометрични форми. Златният кораб, царицата — същинска Афродита, ослепителната илюминация — всичко това възхити Антоний. След битката при Филипи, щом стъпи на азиатска земя, той веднага се влюби в ориенталския разкош и великолепие. Влизането му в Ефес се предшестваше от многолюдна процесия на жителите на града. Мъжете представляваха горски сатири в кози кожи, а жените — полуголи вакханки с развети коси. Всички танцуваха и пееха проточено в ритъма на сладострастна мелодия. Приветстваха Антоний като Дионис-Бакхус — бога на виното и радостта от живота.

Оттогава Антоний обикаляше градовете и областите на Азия като цар на царете, който дава или взема живота, като източен деспот, отдал се на оргии и безумия. Обграждаха го цял рой музиканти, певци, актьори, шутове, готвачи, подлизурки. Те с пълни шепи черпеха от съкровищницата на този благодетел-чудак. За вкусните ястия на един пир готвачът получаваше разкошна къща. За всичко това, разбира се, плащаше местното население.

Новият Дионис наказваше съмишлениците на Брут и Касий и награждаваше онези, които им бяха оказали съпротива. Но той нямаше мярка нито в едното, нито в другото. Решаваше спорове между градовете, качваше и сваляше от престола царете и князете на държавиците. И от всички грабеше пари. Така стигна до град Тарс в Киликия и там при него дойде Клеопатра.

На следния ден той уреди пиршество в чест на царицата. И въпреки всички усилия не успя да достигне разкоша и изискаността на нейния прием. Беше обаче толкова обигран, че сам започна да се надсмива на варварската примитивност на пиршеството. Царицата веднага влезе в тона на тези непринудени шеги. Тя отговаряше остроумно, сякаш от години бе участвала в урежданите от него забавления и пирове. А в устата й дори най-обикновените думи придобиваха блясък и съблазнителен чар. Антоний слушаше, поглъщаше я с очи и все повече се влюбваше като хлапак.

Всъщност той бе извикал царица Клеопатра в Тарс. Извикал я бе не за приеми и забавления, а да я попита защо не е оказала помощ на триумвирите в борбата им с убийците на Цезар. Клеопатра изброи много причини. Убедително доказа лоялността си. Но тези обяснения всъщност бяха излишни. Антоний й повярва още преди тя да заговори.

Това ставаше през лятото на 41 година, когато в Италия изселените роптаеха против Октавиан, войниците грабваха оръжие, гладуващото население открито негодуваше, а Луций и Фулвия правеха военни приготовления. Антоний знаеше всичко това. Ако тогава бе побързал да се върне на Запад, с Октавиан щеше да бъде свършено веднъж завинаги.

Вместо това той прие предложението на Клеопатра да посети нейната столица Александрия. От благодарност за поканата веднага изпълни няколко желания на египетската царица. Първото беше да се предаде на смърт сестра й, царица Арсиное, която бе потърсила убежище в Милет. Клеопатра не търпеше никакви евентуални претенденти за трона. Затова веднага след смъртта на Цезар, още преди да се върне в Египет, отрови брат си (Птолемей), който беше едновременно неин мъж и съвладетел.

Есента и зимата минаха чудесно в Александрия. Антоний хвърли римската тога и се преоблече в гръцки дрехи. Царицата играеше с него на зарове и пируваше, вземаше участие в лова, гледаше го, когато се упражнява по фехтовка. Двамата заедно излизаха нощем из града, преоблечени като слуги. Заставаха пред вратата или прозорците на прости хорица, шегуваха се, забавно им беше, че никой не може да ги познае, но понякога си изкарваха по някоя ругатня.

Един млад човек имал познат готвач в двора. Веднъж той го пуснал да погледа как се приготвя пиршество. Сред безбройните ястия имало и девет глигана, които се печели.

— Колко души ще има на този пир? — попитал младежът.

Готвачът се засмял:

— Най-много дванадесет. Но Антоний обича месото да е съвсем сочно. Не се знае кога ще нареди да сложим трапезата. Може след минута, но може и след няколко часа. Затова пека много глигани, та винаги имам по един готов!

А в същото време армията на Луций Антоний гладуваше в обсадената Перузия.