Александер Кравчук
Октавиан Август (86)

Новият век

Мир цареше и на Изток, и на Запад. Партите бяха върнали орлите на легионите, кантабрите бяха смазани. В Италия новите закони трябваше да възродят семейството. Август се сдоби с внуци и бъдещето на династията беше осигурено.

Гражданските войни, които повече от сто години разтърсваха като буря държавата, останаха в миналото. Отдавна жадуваната стабилизация и законност стоплиха сърцата на милиони прости хора. Точно тогава колегията на петнадесетте жреци обърна внимание на сената, че според пророческите сибилини книги, които те съхраняваха, точно през 17 година ще завърши великият век и ще започне нов. И, естествено, това ще бъде истински нов век, какъвто човечеството още не е виждало, век на блажен мир и благополучие. Затова на боговете трябва да се принесат съответните жертви и да се извършат всички обредни церемонии, които се изискват в предсказанието.

Някои сенатори приеха това предложение на жреческата колегия с известно учудване. Наистина в старите хроники се говореше за тържества, провеждани в началото на всеки нов век, тоест на сто години. Известно беше, че трябва да се брои от 249 година, когато по време на борбата с Картаген за първи път, според пророчествата в сибилините книги, се състояха големи церемонии в чест на различни богове. След едно столетие, през 149 година, тези тържества се повториха, но през 49 година ги пропуснаха, защото точно тогава Цезар премина Рубикон и започна гражданска война с Помпей^[1]. А когато наистина започва нова епоха, кой има време и желание да се занимава със старите предсказания и с тържества.

Все пак мнозинството от сенаторите веднага разбраха, че за новото време важат нови предсказания. Още повече, че зад тях стои не само волята на боговете, но и на една особа, намираща се сред смъртните и поради това по-важна от небесните жители. Впрочем, дори и някой да се е съмнявал, той положително е бил убеден от текста на сибилините предсказания:

Когато мине толкова време, колкото трае най-дългият човешки живот — сто и десет години, и кръгът се затвори, припомни си, римлянино, всичко това. На ливадата, над буйните води, където Тибър е най-тесен, трябва да принесеш жертва на безсмъртните богове. Когато нощ обгърне земята и слънцето угасне, ти принеси тази жертва. На мойрите, богините на съдбата, от които произлиза всичко, принеси в жертва овце и черни кози. После по стар обичай омилостиви Илития, закрилница на раждането. На плодородната земя принеси в жертва черна свиня. През деня, а не през нощта, заведи бели бикове пред олтара на Зевс, защото на небесните богове денем се принасят жертви. Пред храма на Хера ще заведеш бяла крава. На Феб Аполон, наричан още Слънце, се полага същата жертва както на Илития. Момчета и момичета ще изпеят в храма латинска песен. Отделно момчета и отделно момичета, но да имат живи родители — и майки, и бащи. Този ден омъжените жени са длъжни да коленичат пред олтара на Хера и да я се молят…

Нека и денем, и нощем чудесно наредените трапези да канят народа на пир и нека сериозността се редува с веселие. Помни това винаги със сърцето си и цялата земя на Италия, и цялата страна на латините вовеки ще се прекланя пред твоя жезъл.

Във всички градове и градчета на Италия беше разпратено известие, че в Рим ще се състоят големи тържества, каквито никой още не е виждал и никога вече няма да види. Към столицата прииждаха тълпи. Встъпителните церемонии започнаха на 29 май.

А през нощта срещу първи юни пред олтара на боговете на подземния свят край Тибър се разля море от светлините на факлите. Самият император откри жертвоприношението пред Мойрите, богините на съдбата. Той произнесе тържествена молитва, чиито думи, както и всичко станало по време на онези големи празници, са записани в протокол и за вечен спомен издълбани на каменни плочи. Те са запазени и до днес.

Ето част от протокола, която започва с молитвата на императора:

Богини на предопределението! Така както е записано в книгите, заради туй и за благоденствието на римския народ, на квиритите, принасям в жертва девет овце и девет кози. Моля ви да расте държавата и мощта на римския народ, на квиритите, във война и мир; да закриляте винаги латинския род; да дадете вечно единство, победа и здраве на римския народ, на квиритите; да помагате на римския народ, на квиритите, и на колегиумите на римския народ, на квиритите; да пазите процъфтяващата република на римския народ, на квиритите; да бъдете милостиви към римския народ, към квиритите, към колегията на петнадесетте жреци, към моя дом и моето семейство; и да приемете тази жертва — девет овце и девет кози.

Оттук нататък всички церемонии и обреди протекоха според изискванията на сибилините предсказания. На 1 юни императорът Цезар Август принесе на Капитолия в жертва на Юпитер (Оптимус Максимус^[2]) един бик, а другият бе принесен от Марк Агрипа. И двамата се молеха така:

Най-добри, най-велики Юпитере! Тъй както пише в книгите, за това и за благополучието на римския народ, на квиритите, приеми в жертва този хубав бик. Моля те да…

По-нататък молитвата продължаваше по същия начин както при богините на предопределението. Повториха тази формула при всички жертвоприношения: и през нощта край Тибър — на Илития, закрилница на раждането, и през деня, на 2 юни — на богинята Юнона Регина. Тя получи чудесна бяла крава, а сто и десет римски матрони, коленичили, повтаряха след Марк Агрипа думите на същата молитва.

На 3 юни на Палатинския хълм император Цезар Август и Марк Агрипа извършиха жертвоприношение в чест на Аполон и Диана — три вида тесто, всяко по девет парчета. Отново повториха молитвата за благополучие и благослов на римския народ, квиритите, а след жертвоприношението двадесет и седем отбрани момчета и още толкова момичета, всичките с живи родители, изпяха песен, която по-късно още веднъж беше рецитирана на Капитолия.

Протоколът е увековечил факта, че песента е съчинена от Квинт Хораций Флак. Ето как започва тя:

Феб и ти, Диана, владетелко на горите, вие, що красите небето, вие, достойни за почит винаги и винаги почитани! Дайте ни онова, за което ви молим в този свещен час, когато отбрани момичета и момчета според повелята на Сибилите ще изпеят песента на боговете, които са си харесали седемте хълма! Животворно слънце, ти, което с лъчезарна колесница ни донасяш ден и пак го скриваш, ти, което се раждаш всеки път различно и все пак еднакво, дано никога очите ти не видят нищо по-прекрасно от Рим^[3]!