Александер Кравчук
Октавиан Август (39)

Синът на Нептун

Във финансовите въпроси Антоний — новият Дионис — проявяваше, по-скоро способностите на Меркурий, бога на търговците и измамниците. Грабеше наред — не само в Атина. Обложи с високи данъци всички градове в Гърция, особено Пелопонес, който трябваше да бъде предаден на Помпей.

Антоний се нуждаеше от много пари, защото на Изток войските му водеха битки с партите. Още от пролетта на 39 година пълководецът на Антоний Вентидий Бас громеше нашествениците в Мала Азия и в Сирия. А когато през пролетта на 38 година те отново нахлуха в Сирия, той им нанесе съкрушително поражение на 9 юни при Гиндарос.

След тази победа Антоний се появи в Сирия. Вентидий, който се оказа твърде способен пълководец, трябваше веднага да се върне в Италия, за да отпразнува триумфа си. В Сирия Антоний превзе град Самосата, но възложи по-нататъшните действия, които трябваше да подготвят почвата за голям поход през следващата година, на двама от военачалниците си. Единият ръководеше операцията в Палестина, а другият в Армения. Начело на 300 кораба Антоний се върна в Италия. Викаше го Октавиан, победен от Помпей.

Краткотраен се оказа мирът с владетеля на Сицилия. Както обикновено, всяка от двете страни прехвърляше на другата отговорността за скъсването на договора. И както обикновено, вина имаха отчасти и двете. Понеже Антоний не даде на Помпей Пелопонес, той смяташе, че това му дава право да поднови набезите си по италийското крайбрежие. Тогава Октавиан склони Менас, военачалника на Помпей, да премине на негова страна и зае остров Сардиния.

През лятото на 38 година Октавиан започна военни действия срещу Помпей, но много скоро разбра, че не може да се справи с господаря на моретата. Едната флота на Октавиан води битка при Куме, в която не се стигна нито до поражение, нито до победа, а другата, предвождана от самия Октавиан, беше почти напълно разбита в Месанската теснина между Италия и Сицилия най-напред от Помпей, а след това и от разразилата се буря.

Тогава Помпей повярва, че наистина е син на бога на моретата — Нептун. Облече тъмносини одежди и принесе на божествения си баща благодарствена жертва — във водите на Месанската теснина бяха хвърлени живи хора и коне.

Октавиан се връщаше в Рим победен и угрижен. Беше изгубил половината от флотата си. Над Италия все така тегнеше призракът на глада. Населението недоволстваше, обвиняваше го, че той е започнал войната, отказваше да плаща данъци. Ето защо той се обърна за помощ към Антоний.